Ралф се просна в скута на Ед и в този миг видя сградата, която буквално летеше към самолета. Завъртя щурвала докрай наляво и под него — точно под него — Административният център отново се запремества, за да запълни предното стъкло на самолета… само че се движеше мъчително бавно.
Ралф усети някакъв аромат в кабината — ароматът на нещо едновременно сладко и познато. Но преди да се досети какво бе то, видя нещо, което напълно го изкара от релси — количката за сладолед на Худси, която понякога обикаляше из Дери и звънчето й весело подрънкваше.
„Боже мили — рече си Ралф, обзет по-скоро от страхопочитание, отколкото от ужас. — Май ще свърша във фризера при сладоледените висулки и «ракетите» на Худси.“
Приятната миризма стана по-натрапчива и когато изведнъж в раменете му се впиха нечии ръце, Ралф осъзна, че това е парфюмът на Лоуис Шаси.
— Качвай се нагоре! — извика тя. — Глупчо, трябва да…
Той машинално се подчини. Усети познатия спазъм, последва примигването и той долови остатъка от думите й по онзи страховит начин, който бе по-скоро мисъл, отколкото реч.
[… се изкачиш! Отблъсни се с крака!]
„Прекалено е късно“ — рече си той, но въпреки това изпълни съвета й, постави крака в основата на командното табло и се отблъсна с всичка сила. Почувства как и Лоуис се издига с него по коридора на битието, докато черокито изминаваше последните трийсет метра до земята. Внезапно Ралф почувства как енергията на Лоуис го обгръща и го дърпа назад като ластично въже. За миг му се повдигна от усещането, че лети едновременно в две посоки.
Съзря за последен път Ед Дипно, който се бе свлякъл до стената на кабината, но в действителност изобщо не го видя. Жълтосивкавата му аура беше изчезнала. Ед също бе изчезнал, обвит от смъртния саван, който беше по-черен и от нощта в преизподнята.
Сетне двамата с Лоуис вече не само летяха, но и падаха.
ТРИДЕСЕТА ГЛАВА
1.
Точно преди експлозията Сюзън Дей стоеше на трибуната под ярката светлина на прожекторите, изживявайки последните мигове от забележителния си, изпълнен с предизвикателства живот, и говореше:
— Не дойдох в Дери, за да ви помирявам, да ви заплашвам или да ви провокирам, а да скърбя заедно с вас — настоящата ситуация далеч надхвърля всякакви политически съображения. В насилието няма справедливост, самодоволството не е спасение. Тук съм да ви помоля да забравите предубежденията си и да ви помогна да откриете начин да си помагате взаимно, да отхвърлите примамливите…
Изведнъж високите прозорци на южната стена на залата блеснаха в ослепително бяло и счупени стъкла се посипаха в залата.
2.
Черокито не улучи количката на Худси, направи последен завой, после се вряза в паркинга на десетина метра от оградата, където по-рано днес Лоуис бе спряла да оправи комбинезона си. Крилата се откъснаха. Пилотската кабина се озова в пътническия салон. Резервоарът избухна като бутилка шампанско, поставена в микровълнова печка. Разхвърчаха се стъкла. Опашката се огъна над корпуса на черокито като жилото на умиращ скорпион и се заби в покрива на един микробус, отстрани на който пишеше „ЗАЩИТЕТЕ ЖЕНСКОТО ПРАВО НА ИЗБОР!“ Разнесе се пронизителен стържещ звук, сякаш се срина камара метални отпадъци.
— Леле ма… — започна един от полицаите на ъгъла на паркинга, после експлозивът С-4 изхвръкна като голяма сива храчка и се заби в останките от командното табло, където някакви жици се набучиха в него като игли на спринцовки. Прозвуча оглушителен гръм, ослепителна светлина за миг погълна пистата в Баси Парк, из паркинга се разхвърчаха отломки. Джон Лийдекър, който стоеше под циментовата козирка на входа на сградата и разговаряше с един служител на щатската полиция, беше отхвърлен в дъното на фоайето. Удари се в стената и се строполи в безсъзнание сред счупени стъкла от витринката с купите от конните надбягвания. Но той имаше повече късмет от човека, до когото стоеше — полицаят връхлетя върху колоната между двете врати и бе разсечен на две.
Редиците паркирани коли всъщност предпазиха сградата от потресаващия удар, но това се разбра по-късно. В залата две хиляди души седяха отначало стъписани, недоумяващи какво да правят, но още по-недоумяващи от онова, което бяха видели — как най-известната феминистка в Америка бе обезглавена от летящо назъбено стъкло. Главата й отхвръкна чак на шестия ред като топка за боулинг, върху която беше залепена руса перука.
Паника настана едва когато угасна осветлението.