Тя се взираше безпомощно в него, но повече не се опита да го спре. Вместо това заплака.
— Глупав старец! — шепнеше през сълзи. — Глупав, упорит старец!
— Да, сигурно си права. — Той повдигна брадичката й. — Само че съм глупав, упорит старец, който си държи на думата. Ела с мен.
— Добре, Ралф. — Едва чуваше собствения си глас, а кожата й бе студена и лепкава като глина. Почти цялата й аура бе почервеняла. — Какво ще стане? Какво ще й се случи?
— Ще я блъсне зелен форд комби. Ако не заема нейното място, ще я смаже… а Хелън ще наблюдава всичко.
16.
Докато се изкачваха по хълма към „Червената ябълка“ (отначало Лоуис изоставаше, после изприпкваше да го настигне, но се отказа, като видя, че с такава хитрина няма да го измами), Ралф й разказа малкото, което тя не знаеше. Лоуис си спомняше, че е слизала под поразеното от гръм дърво на Продължението, ала до тази сутрин смяташе, че е сънувала всичко това — разбира се, не беше присъствала на сцената с Атропос. Ралф й разказа за смъртта, която Атропос готви на Натали, ако той се опита да му попречи. Разказа й и как бе изкопчил от Клото и Лахезис обещание, че ще му попречат и Натали ще бъде спасена.
— Не знам защо ми се струва… че това решение бе взето… много близо до върха на онова странно здание… на онази Кула… за която все говореха. Може би дори… на самия връх. — Той се задъхваше, а сърцето му биеше лудешки, но може би това се дължеше на бързото ходене и на горещината — страхът му се бе поуталожил.
Вече виждаше „Червената ябълка“. Близо до магазина на автобусната спирка стоеше госпожа Перин, изопната като генерал, който приема парада и не благоволяваше да се скрие на сянка под навеса. Дори под ослепителната силна слънчева светлина аурата й имаше същия сив цвят като на униформите в Уест Пойнт, както и през онзи октомврийски ден през деветдесет и трета. Хелън и Нат все още не се бяха появили.
17.
— Разбира се, че го познах — разказва по-късно Естер Перин на репортера от вестник „Дери Нюз“. — Изглеждам ли ви неосведомена, младежо? Или изкукуригала? Познавам Ралф Робъртс от двайсет години. Добър човек е. Не от сой като първата си съпруга, разбира се — Каролин е от видна бангорска фамилия — но при все това е прекрасен човек. Веднага познах и шофьора на зеления форд. Цели шест години Пит Съливан ми носеше вестника и доста добре се справяше. Новото момче, Морисън, винаги го хвърля в цветните ми лехи или пък върху покрива на верандата. Доколкото разбирам, Пит е шофирал с временна книжка, каквато дават на начинаещите водачи. Надявам се да не се разстрои много от случилото се, защото е добър младеж, пък и вината не е негова. Видях всичко и ще свидетелствам в съда. Предполагам, смятате, че бърборя глупости. Изобщо не си правете труда да го отричате, мога да го прочета по лицето ви като във вестник. Няма значение — съобщих ви почти всичко. Веднага познах Ралф, но сега ще ви кажа нещо, което не ще повярвате, дори да го напишете в статията си… макар че сигурно няма да го сторите. Той се появи изневиделица, точно навреме да спаси момиченцето.
Естер Перин стрелна с пронизителен поглед учтиво мълчащия млад репортер — като зоолог, който пронизва пеперуда с игла, след като я е напръскал с хлороформ.
— Не ми се е сторило, че Ралф се появи изневиделица, младежо, макар да се обзалагам, че точно това ще напишеше.
Тя се привежда към репортера, очите й нито за миг не се отделят от лицето му, и повтаря:
— Появи се изневиделица, точно навреме, за да спаси онова момиченце. Разбирате ли какво ви говоря? Изневиделица.
18.
На следващия ден описанието на злополуката се появи на първа страница в местния вестник „Нюз“. Изказването на Естер Перин беше поместено в отделна колона, а фотографът на вестника Том Матюс бе осигурил снимка, на която госпожа Перин изглеждаше като Ма Джоуд от „Гневът на мравките“. Заглавието над колоната гласеше: „СТОРИ МИ СЕ, ЧЕ ТОЙ СЕ ПОЯВИ ИЗНЕВИДЕЛИЦА“ — КАЗВА ОЧЕВИДКА НА ТРАГЕДИЯТА.
Госпожа Перин изобщо не се изненада, като го прочете.
19.
— Накрая постигнах, каквото исках — каза Ралф, — но само защото Клото и Лахезис — или онзи от по-горните нива, за когото те работят — отчаяно е искал да попречи на Ед.
— По-горни нива ли? Какви по-горни нива?
— Няма значение. Забравила си, но дори да си спомниш, нищо няма да се промени. Идеята е следната, Лоуис — искаха да попречат на Ед не защото са щели да загинат хиляди хора, ако се беше блъснал право в сградата на Центъра. Искаха да го спрат заради живота на един човек, който е трябвало да бъде запазен на всяка цена… поне според техните виждания. Когато най-сетне ги накарах да проумеят, че другото дете е не по-малко важно за мен, постигнахме споразумение.