Лийдекър се усмихна.
— Предполагам, че е така, но можеш да ме наричаш Джак, ако искаш. Или Джон. Само не Джони. Откакто майка ми почина, единственият, който ми казва Джони, е старият професор Макгавърн.
„Старият професор Макгавърн — помисли Ралф. — Колко странно звучи.“
— Добре, Джон. А вие двамата ме наричайте Ралф. За мен „господин Робъртс“ винаги ще бъде бродуейска пиеса с Хенри Фонда в главната роля.
— Дадено — рече Ханлън. — И да се пазиш.
— Ще се опитам — каза Ралф, после спря. — Виж какво, трябва да ти благодаря за нещо съвсем друго.
Майк вдигна вежди в недоумение.
— За какво?
— Взел си на работа Хелън Дипно. Тя е една от любимките ми и отчаяно се нуждаеше от някаква работа. Благодаря.
Майк се усмихна и кимна.
— Приемам аплодисменти, но всъщност тя ми направи услуга. Образованието й е много по-високо, отколкото е необходимо за тази длъжност, ала мисля, че желанието й е да остане в града.
— Същото искам и аз. Благодаря ти още веднъж.
— Удоволствието е мое — ухили се Майк.
6.
Докато излизаха, Лийдекър попита:
— Предполагам, че пчелният восък е оправил нещата, а?
Отначало Ралф нямаше представа за какво говори детективът — все едно бе задал въпроса си на есперанто.
— Безсънието ти — търпеливо поясни Лийдекър. — Минало ти е, нали? Сигурно вече спиш, защото изглеждаш хиляди пъти по-добре отколкото в деня, когато се запознахме.
— Тогава бях малко напрегнат — промърмори Ралф и си спомни какво бе казал старият Били Кристал на Фернандо: „Виж какво, драги, не бъди глупав. Не е важно как се чувстваш, а как изглеждаш. А ти изглеждаш страхотно!“
— А днес? Кажи ми — помогна ли ти пчелният восък?
Ралф се замисли, после кимна.
— Да, мисля, че подейства.
— Фантастично! Нали ти казах? — възкликна Лийдекър.
7.
Колата бе спряла на светофара на възвишението, когато Ралф се обърна към детектива и попита какви шансове имат да изобличат Ед като съучастник на Чарли Пикъринг.
— Защото Ед го е накарал да направи това. Знам го много добре.
— Вероятно имаш право — отговори Лийдекър, — но не се заблуждавай — шансовете са равни на нула. Няма да бъдат добри, дори ако областният прокурор е заклет консерватор.
— Защо?
— Първо, съмнявам се дали ще можем да докажем връзката между двамата. Второ, типове като Пикъринг са безумно предани на хората, които смятат за „приятели“, защото имат много малко такива — светът им е изпълнен предимно с врагове. Едва ли по време на разпита Пикъринг ще повтори нещо от онова, което ти е казал, докато те е гъделичкал с ножа по ребрата. И трето, Ед Дипно не е глупак. Вярно, че е откачен — може би повече от Пикъринг, но не е тъп. Няма да признае нищо.
Ралф кимна.
— Ако Пикъринг наистина каже, че Дипно му е наредил да те намери и да те очисти, защото си убиец на бебета, крадец на ембриони и центурион, Ед само ще се усмихне. Ще кимне и ще заяви, че горкият Чарли сигурно ни е казал така и го вярва, но всъщност не е истина.
Колата мина кръстовището и зави наляво по Харис Авеню. Чистачките удряха глухо по предното стъкло. Вляво, през дъжда, стичащ се по страничния прозорец, Строфорд Парк приличаше на трепкащ мираж.
— И какво ще отговорим? — попита Лийдекър. — Факт е, че Чарли Пикъринг има дълга история на психическа неуравновесеност. Стигне ли се до лудници, той е направил забележителна обиколка — „Джунипър Хил“, „Акадия“, института по психични отклонения в Бангор… Има ли в заведението безплатно лечение с електрошок и престилки, които се закопчават отзад, Чарли със сигурност е бил там. Напоследък любимото му занимание са абортите. В края на шейсетте се заяждаше с Маргарет Чейс Смит. Пишеше писма на всеки — на ченгетата в Дери, на щатската полиция, на ФБР — и твърдеше, че тя е руска шпионка. Имал доказателства.
— Господи, направо е невероятно.
— Чарли Пикъринг си е такъв. Обзалагам се, че във всяко градче в САЩ има десетина като него. По дяволите, всъщност ги има по целия свят.
Ралф докосна квадратната превръзка. Пръстите му проследиха формата на раната под марлята. Непрекъснато си представяше уголемените кафяви очи на Чарли и как изглеждаха ужасени и същевременно екзалтирани. Вече не му се вярваше, че човекът с онези очи едва не го беше убил. Страхуваше се, че утре всичко ще му се струва като един от така наречените сънища в будно състояние, за които пишеше Джеймс А. Хол.
— Ралф, най-лошото е, че откачалка като Чарли Пикъринг е отличен инструмент в ръцете на Дипно. В момента не можем да обвиним в нищо нашия приятел, побойника.
Той зави в алеята пред жилището на Ралф и спря зад един голям олдсмобил, който имаше петна от ръжда на капака на багажника и много стара лепенка „ДУКАКИС — 88“ на бронята.