Гласът на детектива започна леко да трепери.
— Най-ясно си спомням как онзи тип плачеше, стискаше медальона на Светата Дева и повтаряше, че иска да се изповяда. Накара ме да се гордея, че съм католик, Ралф… а що се отнася до папата, смятам, че той няма право на мнение, докато не отгледа дете или поне една година не се грижи за ненормални бебета.
— Добре. Какъв е проблемът ти със Сюзан Дей?
— Бунтува шибаните духове — извика Лийдекър. — Идва в моя град и аз трябва да я охранявам. Чудесно. Разполагам със способни хора и ако ми провърви, мисля, че ще я изпратя по живо, по здраво, но какво ще стане преди това? А после? Мислиш ли, че й пука? Смяташ ли, че шефовете на „Женска солидарност“ дават пукната пара за страничните ефекти?
— Не знам.
— Привържениците на „Женска солидарност“ не са по-малко склонни към насилие, отколкото „Приятели на живота“ и не се различават много от тях по отношение на важните въпроси. Знаеш ли за какво всъщност ставаше дума, когато започна всичко това?
Ралф се опита да си спомни първия разговор с Хамилтън Девънпорт за Сюзан Дей. За миг всичко се върна в паметта му, но после изчезна. Безсънието отново спечели. Той поклати глава.
— За най-обикновени местни регулационни разпоредби — каза Лийдекър и се изсмя с отвращение и презрение. — Страхотно, а? В началото на лятото двама от нашите по-консервативни градски съветници, Джордж Танди и Ема Уийтън, написаха петиция до зоналния комитет с искане да преразгледа района, в който се намира „Женска солидарност“. Идеята им беше да направят така, че клиниката да престане да съществува. Схващаш ли?
— Разбира се.
— Аха. И така, привържениците на „Право на избор“ канят Сюзан Дей да дойде в града и да изнесе реч, за да им помогне да поведат война със защитниците на живота. Единственият проблем е, че последните не са имали възможността да регулират район 7 и хората от „Женска солидарност“ са знаели това. По дяволите, една от директорките им, Джун Холидей, е в Градския съвет. Тя и онази кучка Уийтън се плюели, когато се разминавали в коридора… Преразглеждането на въпроса с район 7 беше химера още от самото начало, защото всъщност „Женска солидарност“ е болница като градската, която се намира на един хвърлей място. Променят ли регулационните закони, за да забранят „Женска солидарност“, трябва да направят същото с една от трите болници в Дери Каунти — третият по големина окръг в щата Мейн. Това никога няма да се случи, но всичко е наред, защото въпросът не е там. Важното е всеки да отстоява позицията си до край. А за повечето привърженици на свободния избор — да докажат, че са прави.
— Не те разбирам.
— Не е достатъчно една жена да влезе там и да се отърве от досадната рибка в корема си винаги когато пожелае. „Право на избор“ искат спорът да приключи. Държат хора като Дан Далтън да признаят, че те са прави, а това никога няма да стане. По-скоро арабите и евреите ще решат, че всичко е било грешка, и ще хвърлят оръжията. Аз съм „за“ правото на жената да прави аборт, ако действително се налага, но ми се повръща от отношението на „Право на избор“ — мислят се за непогрешими. Те са новите пуритани. Хора, които мислят, че ако не разсъждаваш като тях, ще отидеш в ада… Само дето смятат, че това е място, където единствената музика, която можеш да слушаш, е народната, а единствената храна — пилешката пържола.
— Явно си много огорчен.
— Опитай се три месеца да седиш върху буре с барут и ще видиш как ще се почувстваш. Кажи ми, мислиш ли, че Пикъринг щеше да ти забие ножа, ако не бяха „Женска солидарност“, „Приятели на живота“ и Сюзан Дей?
Ралф привидно се замисли по въпроса, но всъщност наблюдаваше ореола на Джон Лийдекър. Сиянието беше тъмносиньо, но краищата бяха обагрени в бързо променяща се зеленикава светлина. Именно периферията привлече вниманието му. Мислеше, че има представа какво означава оттенъкът.
— Предполагам, че нямаше.
— И аз. Раниха те в една война, чийто изход е предопределен, Ралф. И няма да бъдеш последният. Но ако отидеш при хората от „Право на избор“ или при Сюзан Дей и им покажеш превръзката и кажеш: „Това е отчасти по ваша вина, затова, поемете я“, те ще вдигнат ръце и ще извикат: „О, не, Божичко, съжаляваме, че са те ранили, Ралф. Ние мразим насилието, но вината не е наша. «Женска солидарност» трябва да функционира, на барикадите ни трябва да има хора и ако е необходимо, ще се пролее малко кръв.“ Но цялата работа не е заради „Женска солидарност“ и това ме вбесява. Тук става дума за…
— Абортите.
— Не, по дяволите. В щата Мейн и съответно в Дери правото на аборт е осигурено, независимо какво ще каже в петък вечерта Сюзан Дей. Главният въпрос е кой отбор е най-добрият. И на чия страна е Господ. Кой е прав. Иска ми се всички да запеят „Ние сме шампионите“ и да се напият.