Ралф отметна назад глава и се засмя. Лийдекър също.
— Затова ти казвам, че са задници. Но наши. Може и да ти звучи смешно, но не се шегувам. „Женска солидарност“, „Приятели на живота“, „Хляб наш насъщен“… Всички са наши, от Дери, и аз искам да се грижа за своя град. Ето защо поех задачата и ще я изпълня. Но ще трябва да ми простиш, че не съм толкова запален по идеята да охранявам някаква дългокрака красавица от Ню Йорк, която ще дойде и ще си замине с достатъчно материал за новата си книга… Ще говори каква прекрасна малка общност сме и когато се върне в апартамента си на Парк Авеню, ще каже на приятелите си, че още не е успяла да измие от косите си вонята от нашите заводи за хартия… и ако ни провърви, цялата история ще утихне, без никой да пострада.
Ралф вече беше сигурен какво означават зеленикавите проблясъци.
— Но ти се страхуваш, нали? — попита той. Лийдекър го погледна изненадан.
— Личи ли ми?
— Малко — отговори старецът и помисли: „Това се вижда само в ореола ти, Джон.“
— Да, страхувам се. Лично за себе си се боя да не объркам нещо. А на професионално ниво се опасявам да не й се случи нещо, докато я охранявам. По отношение на града съм ужасен какво би могло да стане, ако има сблъсъци и злият дух излезе от бутилката… Искаш ли още кафе, Ралф?
— Не, благодаря. И без това след малко си тръгвам. Какво ще стане с Пикъринг?
Всъщност не му пукаше много за съдбата на Чарли, но голямото ченге вероятно щеше да си помисли за странно, ако първо попиташе за Мей Локър. Можеше да се усъмни.
— Стив Андерсън — помощник-прокурорът, който те разпитва — и служебно назначеният адвокат на Пикъринг вероятно в момента се споразумяват. Адвокатът ще каже, че ще пледира за нападение втора степен. Андерсън ще настоява да затворят Пикъринг завинаги и ще държи на опит за убийство. Адвокатът ще се престори на потресен и утре приятелчето ти ще бъде обвинено в нападение със смъртоносно оръжие. Ще има процес. После, може би през декември, но по-вероятно в началото на следващата година, ще бъдеш призован като главен свидетел.
— Гаранцията?
— Вероятно ще бъде около четирийсет хиляди долара. Може да се отърве с десет процента, ако остатъкът е осигурен в случай на бягство, но Чарли Пикъринг няма къща, нито кола и дори часовник. Накрая може да се върне в „Джунипър Хил“, но това не е целта на играта. Ще го приберем на топло, за да не се разхожда свободно по улиците. С хора като него това е най-важното.
— Има ли вероятност „Приятели на живота“ да платят гаранцията му?
— Не. През последната седмица Ед Дипно прекара много време с него. Двамата пиеха кафе в магазинчето за тестени изделия. Мисля, че Ед му е обяснявал за центурионите и Диамантения крал…
— Той каза Пурпурния крал.
— Все едно. Но преди всичко му е внушавал, че ти си дясната ръка на дявола и как само един умен, смел и предан човек като Чарли Пикъринг може да те отстрани от сцената.
— Изглежда го смяташ за много пресметлив и подъл — каза старецът, припомняйки си какъв беше Ед Дипно, когато играеха шах, преди Каролин да се разболее.
Тогава Ед беше интелигентен, изтънчен, цивилизован и мил човек. Ралф още не можеше да се примири с мисълта, че през юли 1992 е видял не друг, а именно Ед.
— Не само пресметлив и подъл, но и опасен — каза Лийдекър. — За него Чарли беше само инструмент като ножа, с който белиш ябълки. Ако острието се счупи, не тичаш при ножаря да ти го смени, защото е по-трудно, а го изхвърляш и си купуваш нов. Така се отнася Ед с хора като Чарли. И след като Дипно представлява „Приятели на живота“ — поне засега — не би трябвало да се тревожиш, че Пикъринг ще излезе под гаранция. През следващите дни той ще бъде по-самотен и от Робинзон Крузо. Схващаш ли?
— Да — отговори Ралф и се ужаси, когато установи, че изпитва съжаление към Чарли. — Искам да ти олагодаря, че не каза името ми на репортерите… Ако си бил ти, разбира се.
В колонката за произшествия в „Дери Нюз“ накратко се споменаваше за инцидента, но пишеше, че Чарлс X. Пикъринг е бил арестуван за „незаконно притежаване на оръжие“.
— Понякога ние ги молим за някоя услуга, друг път — те — каза Лийдекър и се изправи. — Така стават нещата в действителния свят. Ако онези откачалки от „Приятели на живота“ и педантите от „Женска солидарност“ разберат за това, задачата ми много ще се улесни.
Ралф извади навития на руло плакат от кошчето за боклук и застана до бюрото на Лийдекър.