— Господи! — възкликна Макгавърн. — Водиш опасен живот, Ралф.
— И аз мисля така.
— Колко от това разказа на Лийдекър?
„Съвсем малко“ — понечи да каже Ралф, но после осъзна, че дори това ще бъде преувеличение.
— Почти нищо. Не му казах и още нещо — много по-съществено, предполагам. Свързано е с онова, което се случи там.
Ралф посочи къщата на Мей Локър, където току-що бяха спрели два синьо-бели микробуса. Отстрани пишеше „ЩАТСКА ПОЛИЦИЯ, МЕЙН“. Предположи, че това са съдебномедицинските експерти, за които спомена Лийдекър.
— Знаеш ли нещо за случилото се с Мей? — попита Макгавърн и се приведе към него.
— Мисля, че да.
Заговори, като внимателно обмисляше всяка дума, подобно на човек, който стъпва по камъни, за да прекоси коварен поток. Разказа как се е събудил и видял двама мъже да излизат от дома на госпожа Локър. Спомена за ножицата, ала не и за кошмара с Каролин, нито за светещите следи, както, и за закъснялото си чувство, че мъжете може би са минали през вратата — това щеше да унищожи и последните остатъци от правдоподобност в историята му. Завърши с анонимното обаждане на 911, седна на стола и разтревожен се втренчи в Макгавърн.
Бил поклати глава, сякаш да проясни мислите си.
— Ореоли, оракули, загадъчни крадци с ножици… Действително водиш опасен живот, Ралф.
— Какво мислиш?
Макгавърн не отговори. Беше навил вестника си на руло и сега разсеяно заудря с него по крака си. Ралф изпита желание да формулира въпроса си още по-безцеремонно — „Мислиш ли, че съм луд, Бил!“ — но се отказа. Наистина ли вярваше, че това е въпрос, на който хората отговарят откровено? Макгавърн можеше спокойно да каже: „О, да, мисля, че си откачил, затова хайде веднага да се обадим в «Джунипър Хил» и да попитаме дали имат свободно легло.“ И тъй като нямаше значение какъв ще бъде отговорът, Ралф реши, че е по-добре да се въздържи от този въпрос.
— Не знам какво да мисля — най-после рече Бил. — Поне засега. Как изглеждаха ония двамата?
— Трудно беше да различа чертите им дори през бинокъла — отговори Ралф.
Гласът му беше спокоен като предишния ден, когато отрече, че се е обаждал на 911.
— Вероятно нямаш представа на колко години са били.
— Не.
— Възможно ли е единият да е бил нашият стар приятел от улицата?
— Ед Дипно? — изненада се Ралф. — Не, не беше той.
— А Пикъринг?
— Не. Щях да го позная. За какво намекваш? Да не мислиш, че съм откачил дотолкова, че съм си въобразил всичко?
— Не, разбира се — отговори Макгавърн, но равномерното потропване с вестника спря и очите му светнаха.
Стомахът на Ралф се сви. Да, точно за това намекваше Бил и всъщност нямаше причина да се изненадва.
Може би, но неприятното усещане в стомаха му не премина.
— И Джони каза, че всички врати са били залостени?
— Да.
— Отвътре?
— Аха. Но…
Макгавърн стана от стола толкова внезапно, че за един безумен миг на Ралф му се стори, че ще побегне и вероятно ще изкрещи: „Пазете се от Робъртс! Напълно е откачил!“ Но вместо да хукне надолу по стълбите. Бил се обърна към вратата, водеща към задната част на къщата. Неизвестно защо Ралф помисли това за много по-обезпокоително.
— Какво ще правиш?
— Ще се обадя на Лари Перо. Братът на Мей. Той живее в Кардвил. Сигурно там ще я погребат — отговори Макгавърн и хвърли на Ралф странен и замислен поглед. — А ти какво помисли, че ще направя?
— Не знам. За миг ми се стори, че ще избягаш.
— Ами. — Протегна ръка и го потупа по рамото, но жестът беше някак студен и формален.
— Какво общо има братът на госпожа Локър с всичко това?
— Джони ти е казал, че са изпратили тялото на Мей в Огъста за по-подробна аутопсия, нали така?
— Ами, мисля, че той употреби думите „посмъртен анализ“.
Макгавърн махна с ръка.
— Едно и също е, повярвай. Ако изникне нещо странно, което да загатва, че е била убита, Лари ще трябва да бъде осведомен. Той е единственият й жив роднина.
— Да, но няма ли да се зачуди защо проявяваш интерес към него?
— О, не мисля, че трябва да се притесняваме за това — успокои го Бил, но тонът му не оказа въздействие върху Ралф. — Полицията е запечатала къщата и слуховете вече са плъзнали по Харис Авеню. Лари знае, че с Мей сме приятели от училище. Посещавах я редовно през последните няколко години. С него не се обичахме, но се разбирахме сравнително добре. Той ще ми каже онова, което искам да разбера, ако не за друго, то защото и двамата сме оцелели след Кардвил. Схващаш ли?