Филмът получи смущения и бързо се превърна в гротеска. Впрочем това нямаше значение, защото Шийни вече не гледаше.
В случай на безсъние наръчниците препоръчваха винаги запазване на спокойствие. Затова първият й жест бе да покрие брояча с някакъв попаднал й под ръка предмет, в случая бикини от червен найлон, които скриха апарата от погледа й.
В случай на внезапно събуждане наръчникът препоръчваше да се подготви за сън, следвайки обичайния ритуал. Тя стана и си свали дрехите. После започна с изпразването на червата. Като приключи с това, пръстите й гребнаха от купичката крем, поставена до леглото, и размазаха продукта по всяка гънка на кожата — мишниците, слабините, свивката на лакътя, пръстите на краката, глезените и аналното отверстие. Функцията на крема беше да избегне телесните секреции, най-вече потта, появяваща се в състояние на безсъзнание, за да не се предизвикат болезнени възпаления и подсичания. Един здрав масаж предпазваше от всичко, което може да смути и най-дълбокия сън. С неприятно лепнещо тяло Шийни постави обратно кутията до леглото.
Мухите нямаше да дойдат, температурата беше прекалено ниска, за да ги накара да летят. Шийни стана и махна бикините на брояча. От три дни насам сновеше из стаята, изкарана от забравата заради този нелеп кошмар. Започна да си пее нервно, като всеки път, когато искаше да прогони натрапчива мисъл.
Тя помисли за Нат, пет етажа по-долу и също изпаднал в несвяст. Потръпна. Говореше се за кризи, траещи три или дори четири седмици, тоест целия законен период за сън. Ако Нат беше сам при събуждането си, той навярно щеше да си потърси друга приятелка и никой не можеше да му се сърди за това.
Сънищата имаха и своите перверзии. Застанала на ламаринения плот на един незаконен бар, Шийни поглъщаше огромни количества черно кафе, поднасяно от бармани със съмнителен вид в големи тенекиени кани. Като възбуждащо кафето се намираше начело на черните списъци.
Всички тези сънища носеха едва ли не престъпен оттенък, несъответстващ на култа към „мухата цеце, носителка на почивка“. Всеки път тя се събуждаше обляна в пот и с потиснати от страх гърди, с усукан около тялото чаршаф.
Шийни се чувстваше прекалено виновна, за да прибегне до медицинските служби. Освен това се опасяваше да не проговори под хипноза и да започне да разказва сюжета на кошмарите си. Не, от хигиенните служби не можеше да очаква никаква подкрепа, дори напротив! Във въздуха се разнесе бръмчене и правоъгълният екран светна, тресейки се. Беше време за филма. През цялото време беше време за филма. Мрежата се включи паралелно с брояча. Заглавието светна… „Алфа Медиум Грей“… Беше един филм от Венера, тук бе достатъчно да се натисне едно копче, за да вземе героинята нейното лице. Шийни не натисна бутона и героинята остана странно обезглавена. Тя се колебаеше, можеше да слезе пет етажа надолу, да отиде при Нат и да седне до леглото му и да го гледа как спи сред омотаните чаршафи, и да бди над него. Обаче не можеше да се реши да напусне стаята. Дори само мисълта за някакво физическо усилие й изглеждаше непоносима. Ако асансьорът се повреди в момента на качването, тя никога няма да има сили да изкачи стъпалата нагоре. В това състояние бе способна да влезе къде да е, да легне до първия спящ, освен ако не се приюти зад ъгъла на някой коридор.
След това идваше страхът от нелегалните групи, сновящи из коридорите, практикуващите безсъние, които бяха привикнали към хапчетата имунизиращи срещу ухапвания от мухи. Хипнобригадата ги преследваше безспирно. Тези командоси фантоми, пръскащи по коридорите с инсектицид, тъпкани с кофеин и други възбудители.
Шийни беше омагьосана и се опасяваше от конфронтация, въпреки че и тя като всички останали не понасяше удоволствията — това безкрайно дълго мъртво време, което дори блестящият екран не можеше да запълни.
Тя беше чувала за някои кръшкачи, които успяваха кой знае как да спят през задължителното време за сън, без дори детекторите да могат да ги открият. Как да влезе във връзка с тях?
На черно се продаваше „свръхактивен крем“, за който се говореше че може да активира мухите със стотици. За кратък миг тя си представи тялото си покрито с шумящ килим и хапано от мухите, устата и носът запълнени със сладостната тръпка на рояка. Потръпна от блаженство, но това беше само една илюзия…