— Ще ти хареса — каза й отново той, когато тя падна на възглавниците.
Инстинктивно вдигна ръце, за да предпази лицето си от следващия удар.
— Друг път няма да имаш възможност да преживееш подобно нещо.
— Не ме наранявай.
Сълзите се стекоха от очите й и оставиха пътечки от грима. Дъхът й пресекна, когато той изви ръцете й към облегалката на леглото и ги завърза с въжето.
— Ти го харесваш по този начин, нали! Помня, чух те да го казваш. — Той навлезе в нея, а по лицето му беше изписана грозна гримаса. — Искам да ти хареса, Роксана. Искам да бъде най-доброто.
Тя плачеше с глас, със силни, разтърсващи ридания, от които цялото й тяло се тресеше, и това му достави зашеметяващо удоволствие. Клатеше се отгоре й. Почувства го твърд голям, извисяващ се. Разбра, че мигът е настъпил.
Усмихна й се, очите му бяха притворени, обви телефонната жица около врата й и я стегна.
Ед се протегна за телефонната слушалка при първото позвъняване. И окончателно се разбуди при второто. Насреща Дейвид Летърман представяше късното си нощно шоу. Ед разтри ръката си, която беше изтръпнала, погледна към телевизионния екран и се изкашля.
— Да. Джаксън е.
— Обувай си панталоните, партньоре. Имаме нов труп.
— Къде?
— На Уисконсън Авеню. Ще мина да те взема. — Бен послуша малко и добави: — Ако при теб имаше жена, нямаше да заспиш, докато гледаш Летърман.
Ед му затвори телефона и отиде до банята да измие главата си със студена вода.
След петнадесет минути седеше до Бен в колата.
— Знаех, че е прекалено хубаво, за да е истина. Вече седмица не ни бяха викали посред нощ.
— Кой се обади?
— Двойка униформени полицаи. Някой се обадил по телефона, че нещо не е наред в апартамента на първия етаж. Жената живеела сама. Проверили и открили, че стъклото на прозореца е изрязано. Когато влезли, я открили. Повече няма да живее сама.
— Грабеж?
— Не знам. Не ми казаха нищо повече. Полицаят, който се обади, е новобранец. Деск каза, че бил зает с продължителна почивка за кафе. Докато не съм забравил — Тес каза, че я пренебрегваш. Защо не дойдеш на кафе или на едно питие? Доведи и писателката.
Ед хвърли на Бен смразяващ поглед.
— Тес мен ли иска да види или писателката?
— И двамата. — Бен се подсмихна и преглътна последното парче шоколад. — Знаеш, че е луда по теб. Ако аз не изглеждах много по-добре от теб, можеше и да получиш един куршум. Така е. Виж тези момчета, като че ли искат всички в околността да разберат, че тук е извършено убийство.
Спря до бордюра зад две полицейски коли. Светлинните реклами на покривите просветваха, а радиоапаратите на колите разкъсваха тишината. Бен кимна на първия униформен полицай, щом пристъпи вътре в сградата.
— Апартамент 101, сър — докладва той. — Очевидно извършителят е минал през прозореца в хола. Жертвата е била в леглото. Полицаят, който пръв е дошъл на местопрестъплението, е вътре.
— А екипът от съдебните лекари?
— Те са на път, сър.
Бен го изгледа и му даде не повече от двадесет и две години. Започваха да приемат все по-млади момчета. Следван плътно от Ед, той влезе и апартамент 101. Двамата полицай стояха в хола, единият от тях дъвчеше дъвка, а другият се потеше.
— Ние сме детективите Джаксън и Парис — каза Ед. — Можете да излезете на чист въздух.
— Да, сър.
— Помниш ли първия си случай? — попита Бен, когато влязоха в спалнята с Ед.
— Да. Като ми свърши дежурството, веднага се напих.
Ед не зададе същия въпрос на Бен. Знаеше, че първият труп, пред който се е изправил партньорът му, е бил на родния му брат.
Пристъпиха в спалнята. Видяха Мери и след това се спогледаха.
— По дяволите! — каза Бен.
— Изглежда, имаме друг сериен убиец. Капитанът ще се вбеси.
Ед беше прав.
В осем часа на следващата сутрин двамата детективи стояха в кабинета на капитан Харис. Началникът им седеше зад бюрото си и проучваше рапортите им с новите си очила за четене. Благодарение на диетата си беше отслабнал десет кила, но беше вкиснат. Барабанеше монотонно с пръстите на едната си ръка по бюрото.
Бен се подпираше на стената. Искаше му се да беше имал време и сили да се полюби с жена си тази сутрин. Ед беше седнал. Беше изпънал краката си и потапяше пакетче чай в чашата с гореща вода.
— Рапортът на съдебния лекар още не е готов — каза най-накрая Харис. — Но не мисля, че в него ще има някаква изненада.
— Мъжът се е наранил, когато е минавал през прозореца. — Ед отпи от чая си. — Предполагам, че кръвта ще съвпадне с тази, която намерихме при убийството на Брийзуд.