— Ние скрихме изнасилването от пресата и оръдието на убийството — продължи Бен. — Този път не е имало такава съпротива. Или той е бил по-хитър, или тя е била прекалено изплашена, за да се съпротивлява. Била е едра жена, но той успял да завърже ръцете й.
— От вестниците научихме, че е работела в брокерска къща. Ще проверим това тази сутрин и ще видим дали може да открием някаква връзка. — Когато допи чая си, Ед забеляза, че Бен пали третата си цигара тази сутрин. — Жената, която се е обадила в полицията, не е оставила името си.
— Лоуенщайн и Ренок могат да проверят съседите.
Харис взе две хапчета, намръщи се, после ги пусна в чашата си с вода. Отпи и я остави на бюрото.
— Докато не докажем нещо различно, търсим един и същ човек. Парис, съпругата ти много ни помогна при предишния случай миналата година. Има ли някаква идея сега?
— Не. — Бен издуха дима от цигарата си, но не каза нищо повече.
Харис допи водата в чашата. Стомахът го свиваше — отделяше киселини и стомашни сокове, а той не беше хапвал свястна храна от месец.
— Искам рапортите ви до четири часа.
— Лесно му е да го каже — промърмори Бен, когато Харис затвори вратата след себе си. — Мисля, че беше достатъчно досаден и преди да започне тази диета.
— Въпреки една популярна теория, това да си дебел не те прави по-добродушен. Излишното тегло тежи, кара човек да се чувства потиснат и обикновено го държи в лошо разположение на духа. Правилното хранене, упражненията и добрият сън правят човек щастлив.
— Глупости.
— Това също помага.
— Аз черпя! — Лоуенщайн пристъпи между тях и ги прегърна през кръста. — Съпругът ми се издигна. Три хиляди на година. Отиваме до Мексико веднага щом децата свършат училище.
— А какво ще кажеш за един заем до заплата? — попита я Ед.
— Нямаш шансове. Дойде рапортът на съдебния лекар. С Фил отиваме да разпитаме съседите. Може би ще успея по време на обедната почивка да се отбия в някой магазин. Вече три години не съм си купувала бански.
— Не ми казвай това, че се развълнувах. — Бен я остави да отиде и да вземе рапорта от бюрото му.
— Изяж се от яд, Парис. След шест седмици отивам на юг да пия маргарита и да ям фажита.
— Не забравяй да си вземеш тетрациклин. — Ед седна на бюрото на Бен.
— Имам железен стомах. Хайде, Ренок, да тръгваме.
Бен отвори папката.
— Как мислиш изглежда Лоуенщайн по бански?
— Чудесно. А какво имаме насреща?
— Кръвта върху счупеното стъкло е от група „А“. Виж това — отпечатъците от пръстите по перваза на прозореца. — Той извади и папката по делото на Брийзуд. — Какво ще кажеш?
— Ще кажа, че си приличат.
— Да, същите са. — Бен постави двете снимки една до друга. — Сега просто трябва да го открием.
Грейс хвърли чантата си на дивана, после се отпусна до нея. Не си спомняше да е била някога толкова уморена, даже и след четиринадесет часа писане, нито след нощно парти, нито даже след обиколката на дванадесетте града.
От момента, в който се беше обадила на родителите си във Фоникс, до часа, в който ги качи на самолета, беше изразходила и последната си капчица енергия, за да ги изправи на крака. Благодареше на Бога, че двамата бяха заедно, защото на нея просто вече не й беше останала никаква сила.
Искаш й се да си отиде вкъщи. Да се върне в Ню Йорк, в шума и в своя ритъм на живот. Искаше й се да си опакова багажа, да заключи къщата и да хване първия самолет. Но това щеше да бъде все едно да затвори вратата под носа на Катлин. Имаше още хиляди подробности, с които трябваше да се справи. Осигуровката, собствеността на земята, банката, всички лични вещи, които Катлин беше оставила след себе си.
Реши да започне с книжата. Със съболезнователните картички, получени на погребението. Вероятно майка й би искала да ги има и да ги прибере в някаква малка кутия. Това беше най-безболезненото нещо, от което би могла да започне. Повечето от имената щяха да са й непознати. Веднъж да успее да разчупи леда и ще може да погледне и по-личните вещи на Катлин.
Но първо щеше да се зареди с кафе.
Грейс взе каничката в стаята си. Погледна с тъга към своя компютър. Вече няколко дни не беше го включвала. Ако не успееше да свърши романа в определения срок, което беше много вероятно, издателят й щеше да я разбере. Вече няколко пъти бяха се обаждали от Ню Йорк, за да й предложат помощ и съчувствие. Спомни си за снимката във вестника тази сутрин. И заглавието: