— Грейс. — Ед й подаде кафе с мляко. — В нощта, когато е била убита сестра ти, Брийзуд е бил в Калифорния.
— Хора като Джонатан не убиват. Те наемат други да направят това. Той я мразеше. Имаше и мотив.
— Ние вече говорихме с него. — Ед взе цигарата, която изгаряше между нейните пръсти, и я загаси. — Той беше готов да ни сътрудничи.
— Сигурна съм, че е бил готов.
— Каза, че е наел една агенция, която да подслушва телефона на сестра ти. — Ед видя как очите й потъмняха и продължи: — Да я следи. Той е знаел за плановете на сестра ти да спечели попечителството над Кевин.
— Тогава защо го оставихте да се върне в Калифорния?
— Нямахме причини да го задържаме.
— Сестра ми е мъртва. По дяволите! Тя е мъртва.
— Нямаме доказателства, че бившият ти зет е замесен в убийството й. — Харис кръстоса ръце и се наведе над бюрото. — А освен това нищо не го свързва с второто убийство.
— Второ убийство? — Грейс се насили да си поеме бавно въздух и се обърна към Ед. — Станало е още едно убийство?
— Миналата нощ.
Нямаше да позволи отново да я обземе слабост. Бавно отпи от чая, който Ед й беше подал. Беше много важно да запази спокойствието си и здравия разум. Времето за истерии беше отминало.
— Същото? Същото като това на Кет?
— Да. Трябва ни връзката, Грейс. Познаваш ли Мери Грайс?
Замълча за момент. Имаше отлична памет.
— Не. Мислиш, че Кет я е познавала?
— В телефонното тефтерче на сестра ти нямаше такова име — отговори Бен.
— Това е необичайно. Кет беше много подредена за такива работи. За всичко.
— Капитане. — Един млад полицай подаде глава през вратата. — Получихме информация за Мери Грайс по телекса. — Погледна към Грейс, преди да подаде разпечатката на Харис. — Има списък на хората, при които е работила през последните години.
Харис погледна имената и погледът му бе привлечен от едно от тях. Грейс извади нова цигара. Мозъкът й отново работеше.
— Тя също е работила за „Фентъси“, нали? Това е връзката.
Запали си цигарата и за пръв път от дни насам се почувства по-силна.
— Това е единственото нещо, което би могло да е връзката.
Харис присви очи, докато я изучаваше.
— Разследването е поверително, мис Маккейб.
— Да не мислите, че ще отида при пресата? — Издуха струйка дим, докато ставаше от стола. — Много грешите, капитане. Единственото нещо, което има значение за мен, е да видя убиеца на сестра ми наказан. Извинете ме.
Ед я настигна в коридора.
— Къде отиваш?
— Да поговоря с човека, който е собственик или който управлява „Фентъси Инкорпорейтид“
— Не, няма да отидеш.
Тя спря, колкото да му отправи един гневен поглед.
— Не ми казвай какво да върша. — Обърна се, но нещо й се случи. Беше по-скоро изненадана, отколкото притеснена от това, че рязко я завъртяха и тя се озова в някакъв празен офис.
— Седни, Грейс.
Не седна, а гневно загаси цигарата си в чистия пепелник. И процеди през зъби:
— Знаеш ли какво забелязах току-що. Макар че от известно време ми се случва непрекъснато. Ти обичаш да даваш заповеди, Ед Джаксън. Но аз не обичам да ги изпълнявам. — Беше спокойна, дори прекалено спокойна, но така беше по-добре. — Ти си по-силен от мен, но кълна се в Бога, ако не се махнеш от пътя ми, ще те покося.
Той не се съмняваше в това, но точно сега не беше подходящият момент да го провери.
— Това е работа на полицията.
— Това е моя работа. Моя сестра. И аз най-накрая открих какво мога да правя, вместо да стоя, да съзерцавам тавана и да се питам защо.
Гласът й потрепери, но отново стана спокоен. Беше сигурен, че ако й предложи утеха и помощ, ще ги отхвърли.
— Има известни правила, Грейс. Не е казано, че трябва да ти харесват, но те съществуват.
— Майната им на правилата!
— Добре. Но тогава днес отново може да намерим убита жена, а утре още една. — Видя, че беше улучил и продължи: — Ти си писала цяла камара криминални романи, но това тук е истинско. Ние с Бен ще си вършим работата, а ти ще си отидеш у дома. Мога да издам заповед за задържането ти. — Спря, когато тя го загледа предизвикателно, полугневно, полуприсмехулно. — Или мога да те поставя под закрила. Ще ти хареса.
— Копеле.
Тази единствена дума можеше да бъде обидна, но Ед знаеше, че е успял.
— Иди си у дома и поспи малко. По-добре иди вкъщи. — Бръкна в джоба си и извади ключа. — Ако не се погрижиш за себе си, отново ще ти стане лошо. А това няма да помогне на никого.