Докато изработваше стратегията си, чу, че входната врата се отвори. Сигурно няма да е лесно да го поведе за носа, мислеше си тя, докато се оправяше пред огледалото в банята. Щеше да й бъде по-трудно, защото го харесваше. Изтри лицето си и слезе долу.
— Значи се върна. — Тя спря на площадката на стълбището и му се усмихна. — Как мина денят?
— Добре. — Той премести пликовете с храна в другата си ръка.
Грейс носеше същите прилепнали джинси и провисналия пуловер от онази сутрин, но сега те бяха изпръскани с бяло.
— Какво си правила, по дяволите?
— Слагах ти тапети в банята. — Тя приближи към него и пое пакетите. — Имаш око за цветовете. Изглеждат чудесно.
— Слагала си тапети в банята?
— Недей да изглеждаш толкова стреснат. Не съм оплескала всичко. Искам да кажа — тапетите. Но банята е като след природно бедствие. Предполагам, че ще се наложи да почистиш. — Широко му се усмихна. — Остана ти половин ролка.
— Да… О, Грейс, аз, разбира се, оценявам жеста ти, но лепенето на тапети предполага известни умения. — Той знаеше как да ги постави. Седмици беше чел затова.
— Слагаш линия, мериш, мажеш с лепило и лепиш. Впрочем из къщата ти има няколко книжки, в които пише как да се направи това. — Тя надникна в пакетите, но не видя нищо особено. — Качи се и погледни. Между другото изядох всичките ти ягоди.
— Добре. — Мисълта му беше твърде заета с това да пресмята колко му бяха стрували тапетите и лепилото.
— Е, и минералната вода не е лоша, но трябва да вземаш и сода.
Ед се отправи със страх към втория етаж да погледне банята.
— Не пия сода.
— Но аз пия. Вместо нея си взех една бира. О-о, щях да забравя. Обади се майка ти.
Той спря на средата на стълбището.
— Така ли?
— Да. Тя е много симпатична жена. Стана й много приятно, когато аз се обадих. Надявам се, че нямаш нищо против. Не исках да я разочаровам, така че й казах, че живеем заедно и че мислим вече да легализираме нашето съжителство, преди да се е родило бебето.
Тя му се усмихваше по такъв начин, че Ед не можеше да разбере дали говори сериозно. Затова просто поклати глава.
— Благодаря ти. Много ти благодаря, Грейс.
— Винаги можеш да разчиташ на мен. Сестра ти си има нов приятел. Той е адвокат. Съдружник е в една адвокатска къща. Има си собствена къща и апартамент в Ошън Сити. Звучи обещаващо.
— Господи! — беше всичко, което успя да каже той.
— Кръвното налягане на майка ти е нормално. Искаш ли да ти приготвя едно питие?
— Да, моля.
Тя си тананикаше, когато Ед влезе в банята. Той наистина беше очарователен. В торбата имаше и бутилка бяло вино. Не му липсва и вкус, помисли си тя, когато прочете етикета. След това извади нещо, което приличаше на аспарагус. Помириса го, след това сбърчи нос. Да, имаше вкус, но вече не беше сигурна какъв точно.
Намери още цветно зеле, праз и грах. Единственото нещо, което я зарадва, беше гроздето. Без колебание Грейс веднага го опита.
— Изглежда чудесно.
Преглътна зърното и се обърна към вратата, в рамката на която, се бе появил Ед.
— Банята. Изглежда чудесно.
— Аз съм много сръчна. — Показа му аспарагуса. — Какво ще правиш с това?
— Ще го готвя.
Остави го на масата.
— Точно от това се страхувах. Не те попитах какво искаш за пиене?
— Аз ще си взема. Почина ли си?
— Да, чувствам се добре. — Наблюдаваше го как изважда бутилка ябълков сок от хладилника. — Мислих доста, докато слагах тапетите в банята ти и си бъбрих с майка ти.
— И за какво мислеше?
Той си сипа ябълков сок в една тумбеста чаша, после отвори шкафа и извади бутилка водка. Допълни чашата с водка.
— Страхотен начин да вземаш витамин „А“.
— Искаш ли и ти?
— Ще мина и без витамини. Както и да е. Мислех си, че за известно време ще плащам наема на Кет. Така бих могла да се навъртам наоколо.
Ед остави чашата си. Искаше му се да остане. Но като ченге знаеше, че за нея е по-добре да замине.
— Защо?
— Все още имам работа с адвокатите и застрахователните агенти. — Това можеше да се уреди й от Ню Йорк. И той също го знаеше. За него тя беше доста прозрачна, имаше прекалено голям опит като ченге. Глупаво беше от нейна страна да се опитва да го преметне. Това само по себе си беше странно. Грейс никога не се бе замисляла дали да завоалира истината. — Добре. Става въпрос за съвсем друго. Не мога да тръгна, преди да съм узнала всичко. Ние с Кет не бяхме много близки. Никога не ми е било лесно да си го призная, но е истина. Да остана, да се опитам да открия кой е причинил смъртта й — трябва да направя това заради двете ни. Не мога да обърна гръб на всичко. Ед, не мога да обърна гръб на всичко това, не и преди да съм получила отговори на всички въпроси.