Искаше му се и заради двамата да не беше разбрал какво му казва.
— Не е твоя работа да търсиш убиеца на сестра ти. Това е моя работа.
— Да, за теб е работа, а за мен е необходимост. Можеш ли да разбереш това?
— Не става въпрос дали аз мога да разбера или не. Става въпрос за това, което знам.
Тя наду празния плик от магазина и го спука, преди Ед да е успял да го сгъне и да го прибере.
— И какво знаеш?
— Че цивилните граждани не могат да се занимават с разследване, Грейс. Те изкривяват нещата. И могат да пострадат.
Докосна с език горната си устна, когато пристъпи към него.
— И точно това най-много те тревожи?
Тя имаше невероятни очи. Такива, каквито човек можеше да гледа с часове. Те се взираха сега в неговите с очакване, с въпрос. Развълнуван и объркан, той докосна с палеца си бузата й.
— Не знам.
След това, защото почувства остра нужда и защото устните й се бяха извили съвсем леко, той се наведе към тях и ги целуна.
Вкусът им беше точно такъв, какъвто му се искаше да бъде. Тя реагира на пръстите му върху лицето си точно по начина, по който му се искаше. Знаеше, че е глупаво. Тя беше Ню Йорк, ярките светлини, скоростта, партитата. А той беше малкият град и никога не знаеше кога отново ръцете му ще бъдат изцапани с кръв. Но се чувстваше чудесно.
Очите й бавно се отвориха, когато устните им се отделиха. Взе си дълбоко въздух, преди да се усмихне.
— Знаеш ли, винаги когато правиш това, правиш страхотно впечатление. Защо не ти стане навик? — Притисна се към него и потърси устните му. Когато почувства ръцете му върху бедрата си, когато усети напрежението, въздъхна. Толкова отдавна, толкова отдавна не се бе изкушавала да го направи. Обви ръце около врата му и почувства с огромно удоволствие, че сърцето му тупти в същия ритъм като нейното. — Няма ли да ме заведеш до леглото?
Той зарови устните си в косата й, търсещи, жадни за повече. Можеше да стане лесно, толкова лесно, просто да я вдигне на ръце и да я занесе до спалнята. Както се бе случвало и преди, но нещо му казваше, че с нея нямаше да бъде толкова просто. С нея нямаше да е обикновеното въргаляне върху чаршафите без никаква мисъл за утре. Притисна устните си до веждите й, преди да я освободи от прегръдката си.
— Ще те нахраня.
— О! — Грейс отстъпи крачка назад. Не й се случваше често да се предложи на някой мъж. За нея това беше повече от някакъв сексуален импулс. Това бе и чувство, и доверие. И доколкото си спомняше, никога не бяха я отблъсквали. — Сигурен ли си?
— Да.
— Чудесно. — Обърна се и взе цветното зеле. Може би за миг щеше да се почувства добре, ако го запрати в лицето му. Но се отказа. — Ако не те привличам, тогава…
За втори път й се случи така рязко да я обърне към себе си. Този път сблъсъкът с гърдите му сякаш беше сблъсък с каменна стена. Сигурно щеше да го наругае, ако той не бе затворил устата й с целувка.
Този път не беше нежен. Не се изненада, когато почувства желанието му и скритата страст. Това я направи много щастлива. А после не чувстваше вече нищо друго, освен устните му, ръцете му и собствения си експлозивен отговор.
Желаеше я толкова много, че сигурно щеше да бъде много вълнуващо, ако я вземеше сега, тук, в кухнята. Но той искаше много повече от вълнението. Искаше много повече от блясъка на мига. Трябваше му обаче време, за да разбере точно какво иска.
— Още ли мислиш, че те намирам за непривлекателна?
Грейс почувства тръпките по цялото си тяло.
— Може и да греша. — Тя се изкашля, после прокара пръсти по пресъхналите си устни. — Все още ли съм права?
— Така изглежда.
— Добре. След като отворим прозореца, за да излезе част от топлината навън, с какво ще ме нахраниш?
Той се усмихна и докосна косата й.
— Със задушен артишок.
— Ъхъ! — възкликна тя след дълга пауза. — Няма да го правиш много дълго, нали?
— Ще отнеме само половин час.
— Не мога да чакам. — Тя си взе един стол, когато той започна да приготвя съставките. — Ед?
— Да.
— Мислиш ли си за по-дълготрайна връзка?
Той я погледна през рамо, докато миеше зеленчуците под струята студена вода.
— Минавала ми е подобна мисъл.
— Добре. Става. Но бих искала да се споразумеем. Всяка вечер, когато имаме за вечеря артишок, на другата вечер да ядем пица.
— Обещавам. Честен кръст.
Тя стана, за да намери тирбушон.
— Ще поговорим за това по-късно.
Бен погледна към светофара, макар че не шофираше той. До него Тес барабанеше с пръсти по кормилото. Знаеше, че е права, но проблемът беше, че вече не трябваше да се съобразява само със собствените си чувства.