— Извинете. — Лоуенщайн подаде глава на вратата. — Току-що привършихме с проверката на кредитните карти. — Харис кимна и тя даде разпечатката на Ед. — Нито една не съвпада.
— Нито една?
— Пълна нула. Гледахме за съвпадение в номерата, имената, адресите, възможните псевдоними. Нищо.
— Различни стилове, — промърмори Ед и се замисли.
— Трябва да проследим един. — Бен взе няколко листа, които Ед му подаде.
— Може би не. Проследихме нишката с цветята. Било е телефонно обаждане от Блуум Таун. Номерът на кредитната карта е на Патрик Р. Морган. Ето адреса.
— Той появява ли се в някой от тези списъци? — попита Ед, като разучаваше разпечатките.
— Не. Все още проверяваме останалите списъци.
— По-добре да отидем да го посетим. — Бен погледна часовника си. — Адреса му в работата ли имаш?
— Да. „Капитол Хил“. Морган е конгресмен.
Сенаторът можеше да бъде открит в дома му. Жената, която им отвори вратата, беше много сериозна и носеше няколко папки.
— Да? — беше всичко, което каза.
— Бихме искали да видим сенатора Морган. — Ед вече гледаше зад нея и видя махагоновата мебел в хола. Истинска работа.
— Съжалявам, но той не може да ви приеме сега. Ако искате да си насрочите среща с него, обадете се в кабинета му.
Бен извади полицейската си значка.
— Полиция, мадам.
— Не ме интересува. Може да сте и самият Господ — каза тя и едва погледна картата му. — Той не може да ви приеме сега. Опитайте следващата седмица в кабинета му.
Ед подпря с рамо вратата, за да не им я тръшнат под носа.
— Страхувам се, че трябва да сме настоятелни. Можем да поговорим с него тук. — Ед долови погледа й. Беше сигурен, че въпреки малкия си ръст, тя има намерение да се нахвърли отгоре му.
— Маргарет, какво става, по дяволите? — Въпросът бе последван от продължително кашляне и конгресменът Морган се появи на вратата. Беше дребен мъж с тъмна коса и наближаваше петдесетте. Беше пребледнял, със зачервени очи и носеше домашен халат.
— Тези мъже настояваха да ви видят, сър. Аз им казах…
— Добре, Маргарет. — Въпреки зачервените си очи, Морган широко и любезно се усмихна. — Съжалявам, господа, но както виждате, малко съм настинал.
— Приемете нашите извинения, сър. — Бен отново показа значката си. — Но е много важно.
— Разбирам. Влезте тогава. Но ви предупреждавам да стоите на разстояние. Вероятно все още нося зараза.
Поведе ги през хола към дневната, обзаведена в сини и сиви тонове.
— Маргарет, престани да се мръщиш на господата и иди да се оправиш с тези папки.
— Грипът ще ви повтори — предрече тя и излезе.
— Секретарките са по-лоши и от съпругите. Заповядайте, седнете, господа. Ще ме извините, но ще полегна. — Той се разположи на дивана и зави краката си с ангорско одеяло. — Вирус — обясни, като извади хартиената си кърпичка. — Бях здрав като бик през зимата и щом разцъфнаха цветята, пипнах това.
Ед предпазливо взе стол и седна три крачки настрани.
— Хората се грижат повече за себе си през зимата. — Той забеляза чая и каната със сок. Поне взимаше каквото трябва. — Ще се опитаме да не ви отнемем много време.
— Винаги съм помагал на полицията. В края на краищата сме от една и съща страна на барикадата. — Морган кихна в кърпата си.
— Наздраве — каза Ед.
— Благодаря. Какво мога да направя за вас?
— Говори ли ви нещо името „Фентъси Инкорпорейтид“? — Бен подхвърли въпроса небрежно, като кръстоса крака. Но не изпускаше от погледа си лицето на Морган.
— Фентъси? Не — реши той, след като помисли малко. — Нищо не ми говори. — Имаше невинен израз, докато оправяше възглавницата под гърба си. — А трябва ли?
— Това е телефонен секс. — Ед си мислеше за вирусите, които са из въздуха. Да си ченге невинаги беше безопасно.
— А-а! — Морган за миг смръщи лице и после отново се облегна. — Действително това е предмет за дискусии. Но все пак мисля, че е работа на федералната комисия по съобщенията и на съда, а не на конгресмените. Поне не на този етап.
— Познавахте ли Катлин Брийзуд, сенатор Морган?
— Брийзуд, Брийзуд. — Морган мърдаше устни, докато изучаваше Бен. — Името не ми е познато.
— Дезире?
— Не. — Той се усмихна отново. — Това не е име, което един мъж ще забрави.
Ед извади бележника си и го отвори, сякаш проверяваше някакви факти.
— Ако не сте познавали Катлин Брийзуд, тогава защо сте й изпратили цветя на погребението?
— Изпратил ли съм? — Морган изглеждаше много учуден. — Вероятно не е била от близките ми познати, но цветя могат да се изпратят по хиляди причини. Най-често по политически. Секретарката ми се занимава с тези неща. Маргарет! — Извика името и веднага започна силно да кашля.