— Не се напрягайте — промърмори секретарката му, когато влезе в стаята. — Изпийте си чая и престанете да крещите.
Точно това ще направи, помисли си Ед.
— Маргарет, познавам ли някоя Катлин Брийзуд?
— Имате предвид жената, която е била убита преди няколко дни?
От пристъпа на кашлица лицето на Морган бе пребледняло. Обърна се към Ед.
— Това ли имам предвид?
— Да, сър.
— Изпратихме ли й цветя, Маргарет?
— Защо трябва да й пращаме? Вие не я познавате.
— На погребението й са били изпратени цветя, поръчани в Блуум Таун с номера на кредитната ви карта. — Ед отново погледна в бележника си и каза номера на картата.
— Това номерът на моята кредитна карта ли е? — попита секретарката си Морган.
— Да. Но аз не съм поръчвала цветя. Освен това при такива случаи ние използваме услугите на Лоримар Флористс. Не използваме Блуум Таун. Не сме поръчвали цветя от две седмици. Последните цветя, които изпратихме, бяха на съпругата на Парсон, когато им се роди бебето. — Тя ядосано погледна към Ед. — Записано е в тефтера ми.
— Маргарет, донесете го, моля. — Морган изчака тя да излезе от стаята. — Господа, виждам, че работата е много по-сериозна, отколкото очаквах, но се страхувам, че не мога да ви бъда от полза.
— Катлин Брийзуд е била убита вечерта на десети април. — Ед изчака, докато Морган кихне в друга хартиена кърпичка. — Можете ли да ни кажете какво правихте между осем и единадесет?
— На десети април? — Морган разтри с пръсти очите си. — Това беше вечерта, когато учредявахме фонда „Шомен“. Знаете, година на избори е. Точно бях в началото на тази неприятна настинка й помня, че едва се влачех. Съпругата ми дойде с мен. Бяхме там от седем до може би около десет. После се прибрахме направо у дома. На следващата сутрин имах среща на закуска.
— В бележника ми няма нищо за изпращане на цветя, откакто пратих тези за бебето на Парсон. — Маргарет влезе в стаята и подаде бележника си на Бен. — Мое задължение е да знам къде и кога изпращаме цветя.
— Сенатор Морган — започна Ед, — кой друг има достъп до кредитната ви карта?
— Маргарет, разбира се, съпругата ми, въпреки че тя си има собствена.
— Децата?
При този въпрос Морган настръхна, но отговори:
— Децата ми нямат нужда от кредитни карти. Дъщеря ми е само на петнадесет. Синът ми е по-голям и е в Подготвителната академия „Сент Джеймс“. И двамата получават достатъчно за разноските си. Очевидно служителят в цветарницата е сбъркал, когато е записвал номера.
— Вероятно — промърмори Ед. Но се съмняваше, че служителят не е разбрал и името. — Може би ще ни помогнете, ако ни кажете къде е бил синът ви вечерта на десети.
— Протестирам! — Морган се изправи.
— Сър, станали са две убийства. — Бен затвори бележника на секретарката. — Не ни поставяйте в положение на „ходещи по черупки“.
— Вие, разбира се, знаете, че не мога да не отговоря. Но за да приключим, ще ви кажа, че ще помогна с каквото мога.
— Благодарни сме ви — меко каза Бен. — Но за сина ви?
— Той имаше среща. — Морган се протегна за сока и си напълни цяла чаша. — Трябваше да се срещне с дъщерята на сенатор Филдинг — Джулия. Предполагам, че са отишли до Кенети Сентър. Майкъл се прибра към единадесет.
— А миналата нощ? — попита Ед.
— Миналата нощ Майкъл през цялото време си беше у дома. Играехме шах доста след времето за следобедния чай.
Ед си записа и двете алибита.
— Някой друг от прислугата ви има ли достъп до номера на кредитната ви карта?
— Не. — Търпението му, както и желанието му да помага на полицията бяха стигнали до крайния си предел. — Много е просто. Някой е сбъркал. Ако ме извините, повече нямам какво да ви кажа.
— Благодаря ви за времето, което ни отделихте. — Ед се надигна от стола и прибра бележника си. Вече беше решил да си вземе допълнителна доза витамин „С“, като се върне в участъка.
— Ако се сетите за някаква причина тези цветя да са писани на вашата сметка, моля да ни се обадите.
Маргарет беше повече от щастлива, като видя, че си тръгват. Когато вратата се затвори с трясък зад гърба им, Ед пъхна ръце в джобовете си.
— Моята интуиция ми подсказва, че мъжът не е замесен.
— Да. Лесно може да се провери за учредяването на фонда, но първо ще проверим дъщерята на сенатора.
— Съгласен съм.
Отправиха се към колата. Въпреки мърморенето на Бен, Ед седна на шофьорското място.
— Знаеш ли, притеснява ме нещо, което Тес спомена.
— Какво?