Искаше още едно дете. Искаше да успее да събере пари за колеж на четирите си деца, с които Бог я бе дарил. Заплатата на съпруга й, който работеше в конструкторска фирма, беше добра, но нямаше възможност за допълнителни доходи. Бе открила „Фентъси“ на корицата на едно от списанията на съпруга си. Идеята да й плащат за това, че говори, я въодушеви.
Отне й три седмици, за да придума Хари, да го накара да мине от пълното несъгласие към скептицизма. И още една седмица, за да преодолее скептицизма и да се съгласи. Мери Бет знаеше как да си служи с думите. И сега щеше да превърне този талант в долари.
Двамата с Хари решиха да работи за „Фентъси“ една година. За това време Мери Бет си бе поставила за цел да спечели десет хиляди долара. Достатъчно за един приличен колеж, а ако имаха късмет, щяха да стигнат и за таксата на акушерката.
Мери Бет навлизаше в четвъртия месец от работата за „Фентъси“ и бе почти на половината от заплануваната си цел. Беше много популярна.
Не се притесняваше да говори за секс. В края на краищата, обясняваше тя на съпруга си, човек не може да бъде пуритан след дванадесетгодишен брак и четири деца. Хари дори беше започнал да се забавлява с новата й работа. Понякога той самият й се обаждаше по личния им телефон. Наричаше се Стюд Брюстер и я караше да се кикоти.
Вероятно поради майчиния й инстинкт или поради гениалната й дарба да разбира мъжете и техните проблеми, повечето от обажданията й бяха свързани: по-скоро със съчувствие, отколкото със секс. Редовните й клиенти откриха, че могат да говорят с нея за напрежението си в работата или за грапавините на семейния живот и получаваха разбиране. Тя никога не звучеше отегчено, както техните съпруги или любовници. Никога не критикуваше. А когато случаят го изискваше, можеше да даде съвет, продиктуван от здравия разум.
Тя беше сестра, майка, любовница — това, от което имаше нужда клиентът. Клиентите й бяха доволни и Мери Бет сериозно се замисли дали да не изхвърли малкия си пакет с противозачатъчни хапчета и да направи последен опит.
Беше здрава, волева жена без комплекси, която вярваше, че повечето проблеми могат да бъдат решени с времето, при добро желание, и с чиния орехови сладки. В сметките й обаче не влизаха хора като Джерълд.
А той я слушаше. Нощ след нощ чакаше да чуе гласа й. В него имаше много нежност и спокойствие. Той бе на границата да се влюби и да бъде обладан от мисълта за нея, почти както при Дезире. Както Дезире, тя бе изпълнила съзнанието му. Беше забравил Роксана, За него Роксана не беше повече от опитен лабораторен плъх. А в гласа на Мери Бет имаше доброта. В името й имаше нещо солидно и старомодно. Тя работеше със собственото си име, защото се чувстваше добре с него, когато играеше играта. Мъжът щеше да повярва в това, което му кажеше жена като Мери Бет. Обещанията, които правеше, щяха да бъдат спазени.
Мери Бет беше различна.
Джерълд й вярваше. Искаше да се срещне с нея. Искаше да й покаже колко й е благодарен.
Рано сутрин, късно вечер той слушаше и правеше планове.
Грейс беше се уморила да бъде търпелива. Измина повече от седмица от второто убийство. Ако имаше някакъв напредък в разследването, Ед не беше го споделил с нея. Мислеше, че го разбира. Той беше благороден и състрадателен. Но в същото време беше и полицай, който се съобразяваше с правилата в полицията. Би уважила неговата дисциплинираност, ако тя не пречеше на нетърпението й. Времето, което прекарваха заедно, я успокояваше, но когато останеше сама, нямаше какво друго да прави, освен да мисли, и тя също започна да си прави планове.
Насрочи си срещи. Кратките й посещения при адвоката на Катлин и детектива, когото бе наела, не хвърлиха светлина върху нещата. Не й дадоха нищо повече от това, което Грейс вече знаеше. Надяваше се, че ще събере информация, която да води към Джонатан. В сърцето си тя все още желаеше той да е виновният, макар че, както се изразяваше, знаеше, че тази версия не работи. Трудно беше обаче да се откаже. Все пак трябваше да се съгласи, че дори Джонатан да бе отговорен за състоянието на Катлин през последните дни, той не беше отговорен за нейния край.
Но Катлин бе мъртва и трябваше да се намерят други следи.
Най-правата и най-лесно достижимата водеше към „Фентъси Инкорпорейтид“.
Грейс завари Айлин, както обикновено зад бюрото й. Когато влезе, Айлин затвори счетоводната книга и й се усмихна. В пепелника до лакътя й гореше цигара. През последните дни Айлин се беше отказала даже от това да претендира, че не пуши.
— Добър ден. Какво обичате?
— Аз съм Грейс Маккейб.
На Айлин й трябваше малко време, за да свърже името с това на Катлин. Грейс беше облечена в широк червен пуловер и тесни черни панталони. Носеше обувки от змийска кожа. Не изглеждаше вече като тъжащата сестра от снимките във вестниците.