— Ще се измокриш. — Обърна се към вратата и със съжаление я пусна до себе си, за да порови в джобовете си за ключа. Грейс влезе вътре и се отърси от водата като куче.
— Топъл е. Обичам топлия дъжд. — Прокара ръце през косата си. Тя се разпиля в безпорядък, който така й отиваше. — Знам, че ще ти разваля настроението, но се надявах, че вече имаш да ми кажеш нещо повече.
Не промени настроението му. Беше очаквал въпроса й.
— Вървим много бавно, Грейс. Единствената нишка, която имахме, ни доведе до задънена улица.
— Сигурни ли сте в алибито на сина на конгресмена?
— То е желязно. — Сложи чайника на печката. — Бил е в Кенети Сентър в нощта, когато е била убита Катлин. Пази билета, имаме показанията на момичето му и една дузина свидетели, които са го видели там.
— Би могъл да се измъкне.
— Не е имал достатъчно време за това. Имало е пауза в девет и петнадесет. Бил е във фоайето и е пил лимонада. Съжалявам.
Поклати глава. Подпря се на перваза и си извади цигара.
— Знаеш ли кое е най-ужасното нещо? Дадох си сметка, че ми се искаше това момче, което никога не съм виждала, да е виновно. Надявах се, че алибито му ще се разклати, и ще го арестувате. А аз дори не го познавам.
— Човешко е. Искаш всичко това да свърши.
— Не знам какво искам. — От устните й се изтръгна въздишка. Не й хареса жалният, тъжен звук. — Исках и Джонатан да е виновен, защото го познавам, защото той… няма значение — реши тя, като си запали цигарата. — Не е нито един от тях.
— Ще го открием, Грейс.
Гледаше втренчено Ед, докато парата пищеше от чайника.
— Знам. Не смятам, че мога да продължавам да правя обикновените неща, да мисля какво имам да свърша утре, ако не бях убедена в това. — Пое си дълбоко въздух. Имаше още нещо, за което си мислеше, нещо, което не можеше да отмине. — Той ще продължи, нали?
Ед се обърна, за да сложи чая.
— Трудно е да се каже.
— Не. Не, е. Бъди откровен с мен. Не обичам да ме предпазват от истината.
Искаше му се да я предпази от всичко това не само защото беше негов професионален дълг, а защото това бе тя. Но точно защото бе тя, беше просто невъзможно да го скрие.
— Не мисля, че е приключил.
Тя кимна и посочи към чайника.
— По-добре се оправи с това, преди да е извряла водата.
Докато той приготвяше чашите, Грейс си мислеше какво бе направила днес. Трябваше да му каже. Борбата със съвестта й беше остра и безмилостна. Не беше лесно да не й обърне внимание. Трябваше обаче да му каже в момента, когато ще бъде много късно да й попречи. Отиде до хладилника и надникна в него.
— Предполагам, че нямаш хотдог?
Хвърли й поглед, изпълнен с такава искрена загриженост, че тя си прехапа езика.
— Наистина ли ядеш тези неща?
— Не. — Затвори вратата и се надяваше да има поне фъстъчено масло.
Добре работеха заедно. Грейс се справи с повечето от тънките ивици дърво, когато опита силите си с чука. Но първо трябваше да поспори с Ед. Идеята му за помощ беше много странна — да седи на стола и да го гледа как работи. Не беше заради това, че можеше да повреди нещо, макар че имаше и такива съображения. По-скоро се притесняваше, че може да се нарани. Но само след час се убеди, че ако си науми да прави нещо, тя го прави като професионалист. Може би правеше по-водна сместа, но като добавяше малко пясък, работата се оправяше. Нямаше значение, че това му отнема време. Можеше да изглежда глупаво, но самото й присъствие ускоряваше работата му.
— Ще стане страхотна стая. — Грейс потри брадичката си с опакото на ръката. — Наистина ми харесва как я правиш във формата на малко ел. Всяка цивилизована спалня трябва да си има холче.
Искаше му се тя да я хареса. В мислите си вече я виждаше завършена до пердетата на прозорците. Щяха да бъдат в синьо, за да може слънцето да прониква през тях. Лесно можеше да си я представи, както лесно си представяше и нейното присъствие в стаята.
— Мисля да сложа няколко прозореца на тавана.
— Наистина?! — Грейс отиде до леглото. Седна и изви врата си нагоре. — Можеш да си лежиш и да гледаш звездите. Или в нощ като тази — дъжда. — Това ще бъде много хубаво, мислеше си тя, докато гледаше нагоре към недовършения таван. — Сигурно ще е чудесно да спиш, да се любиш или просто да мечтаеш под стъклото. Ако някога решиш да отидеш в Ню Йорк, можеш да направиш цяло състояние, като премоделираш мансардите.
— Липсва ли ти? — Ед се съсредоточи в работата си, за да не погледне към нея.