— Да. С малко повече късмет ще се отърва от тях за пет минути.
Вдигна вежди. Със задоволство долови в гласа му нотки на раздразнение.
— Детективе, днес може би е щастливият ви ден. — Тя го хвана за ръка и слязоха на долния етаж заедно.
Щом отвори вратата, в стаята нахлуха Тес и Бен.
— Господи, Ед, не знаеш ли, че хората могат да се удавят навън. Какво, по дяволите… — Той зърна Грейс. — О, здравей!
— Здрасти! Успокой се. Оправяхме стените. Здравей, Тес! Радвам се да те видя. Не успях да ти благодаря.
— Винаги можеш да разчиташ на мен. — Тес се надигна и дръпна Ед надолу, за да го целуне по бузата. — Извинявай, Ед. Казах на Бен, че първо трябва да се обадим.
— Няма проблеми. Сядайте.
— Сигурен ли си, че тази каса ще ни издържи? — Бен помогна на жена си да седне на един кашон и извади бутилка вино. — Има ли чаши тук?
Ед взе бутилката и вдигна въпросително вежди.
— Какъв е поводът? Обикновено носиш евтино мускатово.
— Това е в знак на благодарност към теб особено сега, когато ще ставаш кръстник. — Бен взе ръката на Тес и я задържа в двете си ръце. — След седем месеца, една седмица и три дни. Повече или по-малко.
— Бебе? Ще си имате бебе? — Ед прегърна Бен през кръста и го стисна. — Добре върви, партньоре. — После взе свободната ръка на Тес, сякаш се канеше да провери пулса й. — Добре ли си?
— Чудесно. Бен едва не припадна, но аз съм добре.
— Аз едва не съм припаднал? Може би изгубих дъх за няколко минути, но не съм припаднал. Ще взема чаши. Гледай я да седи и да не става, чу ли?
— Ще ти помогна. — Грейс взе бутилката вино от Ед и последва Бен в кухнята. — Сигурно си на върха на щастието?
— Мисля, че още не мога да свикна с мисълта. Семейство. — Той започна да вади чаши, докато Грейс намери тирбушон. — Никога не бях мислил за свое семейство. И после изведнъж се появи Тес. И всичко се промени.
Грейс се взираше в бутилката, докато вадеше тапата.
— Странно как семейството прави всичко да се върти около него.
— Да. — Бен постави чашите на масата и я хвана за раменете. — Как се справяш?
— По-добре. През повечето от времето по-добре. Най-трудно ми беше да повярвам, че вече я няма и че никога повече няма да я видя.
— Знам какво изпитваш — каза Бен. Като почувства инстинктивното й отдръпване, добави: — Загубих брат си.
Тя извади тапата и едва тогава успя да вдигне поглед към него. В очите му имаше доброта. Бяха по-прочувствени, по-неспокойни и притеснени от тези на Ед, но и те като неговите бяха изпълнени с доброта.
— И как се справи?
— Много трудно. На брат ми всичко му вървеше и аз бях луд по него. Не мислехме по един и същ начин, но бяхме здраво свързани. Замина за Виетнам веднага след като завърши училище.
— Съжалявам. Сигурно е ужасно да загубиш близък човек във войната.
— Той не умря във Виетнам. Само най-доброто от него умря там. — Бен взе бутилката и започна да налива в чашите. Странно, след всичките тези години помнеше нещата толкова ясно. — Върна се съвсем друг човек — озлобял, изгубен. Отдаде се на наркотиците, но това не му помогна. — Грейс си помисли за сестра си и за шишенцата валиум, разпилени из къщата. — Трудно е да ги обвиним, че са избрали лесния път.
— Да, трудно е. Какво стана с него?
— Накрая вече не можеше без тях. И стигна до свръх доза.
— Съжалявам. Наистина съжалявам. — Сълзите й рукнаха. Сълзите, които бе успяла да преглъща с дни. — Не исках да заплача.
— Няма нищо. — Той твърде добре я разбираше. — Понякога е по-добре, като поплачеш.
— Всички казват, че разбират, но не е така. — Когато Бен я прегърна, тя продължи: — Не можеш да знаеш какво означава да загубиш частица от себе си, преди това да ти се случи. Нищо не можеш да направиш, за да се подготвиш за такова нещо, нали? И нищо не можеш да направиш след това, след като си го изпитал… Това е най-страшното от всичко безсилието. Колко време… колко време ти трябваше, за да го преодолееш?
— Ще ти кажа, когато това стане.
Тя кимна. Постоя още миг с глава, облегната на рамото му.
— Всичко, което може да направи човек, е да продължи да живее, нали?
— Точно така. След време започваш да не мислиш за това всеки ден. После нещо се случва в живота ти — нещо като Тес. И можеш да продължиш; Не забравяш, но можеш да продължиш.
Грейс се отдръпна и изтри с две ръце сълзите от лицето си.
— Благодаря.
— Ще се оправиш ли?
— Рано или късно — подсмръкна тя и успя да се усмихне. — Мисля си, че ще е скоро. Хайде да вземем чашите и да се връщаме. Днес ще празнуваме.