— Папая — промърмори Ед, докато Тес внимателно опитваше.
— Тогава да вдигнем тост. — Грейс вдигна чашата си за наздравица. — За новото начало и продължението му.
Чашите звъннаха.
— Е, кога най-после ще поставиш тук някакви мебели? Не можеш вечно да живееш на строителна площадка — каза Бен, като седна на крайчеца на касата до Тес.
— Това е въпрос на степенуване. Наред са стените в спалнята. — Ед отпи от виното и погледна към партньора си. — Какво ще правиш утре?
— Зает съм — незабавно отговори Бен. — Имам… да чистя зеленчуци. Не мога да карам Тес да се занимава с домакинска работа в това състояние.
— Ще го запомня — каза Тес и отново отпи от сока си. — Впрочем аз утре трябва да се отбия в клиниката и мога да те оставя тук.
Бен кисело я погледна.
— Благодаря… Ед, не мислиш ли, че Тес трябва да остави за малко работата си? Да си вземе почивка или нещо такова?
Ед се облегна по-удобно и каза:
— Обикновено активният ум и тренираното тяло са по-здравословни за майката и бебето. Проучванията сред акушерките през последните десет години показват…
— По дяволите! — прекъсна го Бен. — Аз ти зададох прост въпрос. Какво мислиш, Грейс? Като жена не смяташ ли, че бъдещата майка трябва да се грижи повече за себе си.
Без да обръща внимание на праха, Грейс седна на пода в индуски стил.
— Зависи.
— От какво?
— Дали няма да умре от отегчение. Аз бих умряла. Е, ако трябваше да участва в Бостонския маратон, тогава и дума не можеше да става. Мислиш ли да участваш в него, Тес?
— Не, смятах първо да се включа в нещо на местно ниво.
— Разумно е — реши Грейс. — Тя е разумна жена. А вие двамата сте — каза тя на Бен — Типични.
— Типични какво?
— Типични мъже. Което при подобни обстоятелства ви прави презагрижени и е добре. Мило е. Сигурна съм, че като жена и психолог Тес ще успее да се възползва от това в бъдещите седем месеца, една седмица и три дни.
Тя взе бутилката вино и сипа още в чашата на Бен.
— Благодаря.
Грейс му се усмихна над ръба на своята чаша.
— Харесваш ми, детектив Парис.
Той се ухили, наведе се и се чукна с нея.
— И ти ми харесваш, Грейс. — Погледна към Ед, когато телефонът иззвъня, и му каза: — След като се обадиш, мини през кухнята и виж дали имаш нещо за ядене, което да не е зелено.
— Амин! — промърмори Грейс към чашата си. Погледна през рамо и продължи: — Не можете да си представите какво ядох миналата вечер. Задушен артишок.
— Моля! — Бен потрепери. — Не, не, докато съм жив.
— Всъщност те не бяха толкова лоши, колкото си мислех. Винаги ли е бил такъв? Да яде корени и други такива?
— Този мъж не е вкусвал хамбургери от години. Това е страхотно.
— Но мило — добави Грейс и се усмихна в чашата си точно така, както Тес очакваше да го направи.
— Съжалявам — започна Ед, като се върна в стаята. — Имаме повикване.
— Господи, човек няма ли право да празнува за бъдещото си бебе! — възкликна Бен, но автоматически остави питието си.
— В Монгомери Каунти е.
— Извън нашия район. Но какво искат тогава от нас?
Ед погледна към Грейс.
— Опит за изнасилване. Прилича на нашия човек.
— О-о, господи! — Грейс скочи на крака, така че чашата се разплиска по ръката й.
Тес се изправи със съпруга си.
— Ед… жертвата?
— Шокирана е, но е жива. Успяла е да се добере до кухненския нож. Пред него и домашното им куче той е избрал бягството.
— Дай ми адреса. Ще закарам Тес и ще дойда.
— Ще дойда с вас. — Преди Бен да успее да се противопостави, жена му го хвана за ръка. — Мога да помогна. Не само на вас, но и на жертвата. Знам как да се справя. И освен това тя ще се чувства по-спокойно да поговори за това с жена.
— Тес е права. — Ед отиде до гардероба в хола и взе пистолета си. Грейс за пръв път го виждаше с оръжие. Опита се да си представи, че този мъж е същият, който я носеше на ръце в дъжда. — Това е първата жена, която е нападнал и е останала жива. Тес може би по-лесно ще я накара да говори.
Облече сакото си върху колана с кобура. Продължителният и замислен поглед на Грейс към пистолета му не убегна от неговото внимание.
— Съжалявам, Грейс, но не знам колко ще се забавя.
— Аз също искам да дойда. Ще поговоря с нея.
— Това е невъзможно. Не може! — повтори той, като я хвана за раменете, когато се опита да мине покрай него. — Това няма да ти помогне, а за нея ще бъде по-трудно, Грейс! — Тя беше вдигнала предизвикателно брадичката си. Ед я задържа и изчака, докато го погледне в очите. — Тя е ужасно изплашена. Помисли за това. Няма нужда от много хора наоколо си, още повече от човек, който би й напомнил какво е можело да й се случи. Дори и да наруша правилата, идването ти няма да помогне.