— Не го видях много добре. — Тя с благодарност пое подадената от Тес чаша с бренди. — В кухнята беше тъмно, а и си бях махнала контактните лещи. Очертанията бяха неясни.
— Ще се изненадате, като поработите с полицая и установите колко неща сте забелязали. — Ед извади бележника си. Искаше да се отнесе към нея много внимателно. Тя му напомняше за сестра му — с красивото си лице и спретната си къща. — Госпожо Морисън, казахте, че ви е наричал по име.
— Да, обърна се няколко пъти към мен с Мери Бет. Беше толкова странно да го чуя да назовава името ми. Каза ми, каза ми нещо за това, че съм му обещала тези неща. Че иска… — Дори с мъглявите им образи не можеше да погледне Ед в очите. Преглътна и се обърна към Тес. — Каза ми, че иска да му направя някои неща, приятни и нежни. Помня го, защото бях така уплашена, че те ми звучаха невероятно налудничаво.
Бен я почака, докато отпие от брендито си.
— Госпожо Морисън, чували ли сте за компания, наречена „Фентъси Инкорпорейтид“?
Когато се изчерви, натъртеното място на лицето й още по-ярко се открои. Но тя по-скоро би си отрязала езика, отколкото да излъже.
— Да.
— Това не ви влиза в работата — намеси си Хари.
— И двете предишни жертви са работили за „Фентъси“ — просто каза Ед.
— О, господи! — Мери Бет стисна очи. Когато отново ги отвори, в тях вече нямаше сълзи. Бяха сухи и изпълнени със страх. — О, мили боже!
— Не трябваше да се съгласявам да работиш за тях. — Хари разтри лице с двете си ръце. — Сигурно съм бил луд, за да се съглася.
— А гласа му, госпожо Морисън — започна Бен, — познахте ли гласа му? Разговаряли ли сте с него преди?
— Не, не. Сигурна съм, че не съм. Той беше още дете. Ние не приемаме телефонни обаждания от малолетни.
— Защо казвате, че е дете? — бързо попита Ед.
— Защото си е така. Беше седемнадесет — или най-много осемнадесетгодишен. Да. — Червенината от лицето й се дръпна и тя отново пребледня. — Не знам защо, но съм сигурна, че беше млад. Не беше висок, само десетина сантиметра по-висок от мен. Аз съм метър и петдесет и пет. И не беше набит. Аз през цялото време си мислех, че е дете и всичко това не се случва наистина. Знам, че никога преди това не съм чувала гласа му. Нямаше да го забравя. — Дори и сега, когато съпругът й я прегръщаше през кръста, гласът му звучеше в ушите й. — И той каза…
Несъзнателно протегна ръка към Тес.
— О, господи, спомням си, че каза, че този път ще бъде по-различно. Нямало да бърза. През цялото време говореше за някоя Дезире и колко я обичал. Няколко пъти спомена за нея. Каза нещо и за Роксана и че е била уличница. Това говори ли ви нещо?
— Да, мадам. — Ед си го отбеляза в бележника. Още едно парченце, помисли си той. Още едно парченце в пъзела.
— Госпожо Морисън — Тес отново я хвана за ръка, — не ви ли се стори, че понякога ви взема за Дезире?
— Не — реши Мери Бет, като помисли малко. — Не, по-скоро, изглежда, ни сравняваше. Винаги когато споменеше името й, то бе с някакъв реверанс. Звучи глупаво.
— Не. — Тес се обърна. Погледът й се срещна с този на Бен. — Не, не звучи глупаво.
— Той изглеждаше, как да кажа, по някакъв ужасен начин приятелски настроен. Не знам как да го обясня. Като че ли очакваше да съм доволна, че го виждам. Ядоса се, когато му отказах. Тогава се вбеси… като дете, на което си взел нещо. В гласа му имаше сълзи. Нарече ме курва… не, каза, че всички ние сме курви, всички сме лъжещи курви и следващия път ще ни накара всички да страдаме.
Дебелият кокер шпаньол влезе и подуши Тес.
— Това е Бланки — каза Мери Бет. В очите й отново се бяха появили сълзи. — Ако не беше той…
— Ще го храним със стек до края на живота му. — Хари поднесе ръката й към устните си, когато тя леко се засмя.
— А аз избутах бедното куче навън, като си мислех, че лае по котето, а то… — Тя поклати глава. — Знам, че тази история ще се появи във вестниците. Ще ви бъда много благодарна, ако сведете писанията до минимум. Заради децата. — Отново погледна към Тес. Знаеше, че една жена може да разбере. — Не ми се иска те да се сблъскат с всичко това. Особено за работата ми във „Фентъси“. Не че се срамувам от нея, наистина. Изглеждаше толкова привлекателен начин човек да събере парите, необходими за колеж на децата. Но не съм сигурна, че на другите майки ще им хареса, че жената, която прави най-хубавите орехови сладки, се занимава с такива неща.
— Ще направим каквото можем — обеща Ед. — Ще си позволя да ви дам един съвет. На ваше място бих прекратил договора си с тях.
— Считайте, че вече е направено — каза Хари.
— Ще бъде добре, ако през следващите няколко дни не оставате сама.