Мери Бет отново пребледня. Този път кожата й изглеждаше прозрачна. Какъвто и кураж да бе показала, той вече се изчерпваше.
— Мислите, че отново може да се върне?
— Не можем да бъдем сигурни. — Ед не искаше да я плаши, но искаше да я запази жива. — Това е много опасен човек, госпожо Морисън. Ще ви помолим да не предприемате нищо. Ние ще се погрижим за вашата сигурност. Междувременно ще ви помолим да дойдете до участъка, да погледнете снимките и да поработите с полицейския служител върху портрета.
— Ще направя всичко, което мога. Искам скоро да го хванете. Много скоро.
— Може би сега много ни помогнахте за това — каза Бен, като стана от стола. — Благодаря ви.
— Аз… аз не ви предложих кафе. — Изведнъж Мери Бет се почувства ужасно изплашена, че може да си тръгнат. Искаше й се около нея да има хора и да се чувства в безопасност. Те бяха полицаи, а полицията знаеше какво да прави. — Не знам къде ми беше умът.
— Всичко е наред. — Тес й стисна ръката и двете заедно се изправиха. — Сега трябва да си починете. Нека съпругът ви да ви отведе горе. Той ще остане с вас. Когато утре дойдете до участъка, ще ви дадат телефонни номера на организации, на които можете да се обадите, да поискате помощ. Може просто да ми позвъните и да си поговорим.
— Не съм свикнала да се чувствам изплашена. — В очите на Тес бе видяла съчувствие, женско съчувствие. А тя имаше нужда от него. Откри, че се нуждае от съчувствие много повече, отколкото се нуждаеше от полицията. — В собствената ми кухня! Сега се страхувам да вляза в собствената си кухня.
— Защо не ми позволиш да се кача с теб, догоре? — Прошепна Тес и обви ръка около кръста й. — Може да си легнеш.
Тес я изведе от стаята. Напрегнат, безпомощен, съпругът й гледаше след тях.
— Ако бях останал у дома…
— Той щеше да те изчака — прекъсна го Ед. — Имаме работа с много опасен, много опасен човек, господин Морисън.
— Мери Бет никога не е наранила някого през живота си. Тя е най-милата и приятна жена, която изобщо съм виждал. — Той няма право да се отнася така с нея. Няма право да я кара да гледа по този начин. — Хари взе чашата с бренди на Мери Бет и я изпи на две глътки. — Може да е много опасен човек, но ако аз пръв го открия, ще го скопя.
Глава 12
Беше оставила лампата да свети. Радваше се, че си е отишла, защото иначе щеше да задава въпроси. И той трябваше да й отговаря. И все пак стана му приятно, че е оставила лампата да свети заради него.
Беше уморен, смъртно уморен, за да може да заспи. Влезе в кухнята, пресегна се за сока и пи направо от каната. Грейс беше прибрала бутилката вино и беше измила чашите. Когато човек години наред бе вършил всичко сам, подобен малък жест правеше поразително впечатление.
Беше влюбен в нея. Първите романтични фантазии все още изпълваха мислите му. Но работата бе в това, че не знаеше какво да прави. И друг път се беше увличал, но никога не беше имал проблеми да доведе чувствата си до логичния им край. Любовта обаче беше нещо различно.
Винаги е бил старомоден. Според него жените трябваше да бъдат пазени, обичани и ценени. Когато човек обича някоя жена, трябва да се отнася към нея с нежност, уважение и най-вече с много любов. Искаше му се да я сложи на пиедестал, но добре знаеше, че Грейс щеше да се смути, щеше да се свие, докато се прекатури от него.
Можеше да бъде търпелив. Това бе едно от най-добрите качества на полицая, а освен това имаше късмета да се роди търпелив. Значи логичната стъпка бе да й даде време и пространство, докато успее да я поведе натам, където той бе решил. Към себе си.
Ед остави достатъчно сок за закуската и се отправи към горния етаж. На края на стълбището съблече сакото си. Имаше намерение да го остави заедно с пистолета в гардероба на долния етаж, но беше прекалено уморен, за да слезе отново. Като разтриваше опънатите жили на врата си, отвори с крак вратата на спалнята и запали лампата.
— Господи, съмна ли вече?
Той инстинктивно хвана дръжката на пистолета. Пръстът му обви спусъка. Грейс се бе излегнала на цялата спалня. Обърна се и повдигна ръка, за да предпази очите си от силната светлина на лампата. Трябваше му известно време, за да осъзнае, че беше облякла една от неговите ризи на голо.
— Здрасти! — Тя примига и го дари с усмивка, поглеждайки го крадешком. — Колко е часът?
— Късно е.
— Виж ти! — Стана и разкърши рамене. — Мислех само да полегна малко. Тялото ми не е свикнало с физическа работа. Взех си един душ. Надявам се, че нямаш нищо против.
— Разбира се. — Помисли си, че може да устои, ако я гледа само в лицето. Но не помагаше. Устата му пресъхна.
— Махнах мръсните лепкави петна по стените и почистих инструментите. След това лентяйствах. — Вече се бе разсънила. Очите й свикнаха със светлината. Наклони глава и го загледа. Изглеждаше така, сякаш някой току-що бе забил юмрука си в слънчевия му сплит. — Добре ли си?