— Знаеш ли какво? — Гласът й беше малко дрезгав и тя се сгуши по-близо до него.
— Какво?
— Чувствам се така, сякаш съм изкачила някоя планина. Нещо от рода на Еверест. А после скочила с парашут в студения разреден въздух. Никога не съм се чувствала така чудесно. — Обърна лице към него и му се усмихна. — Беше прав, веднъж няма да е достатъчно. — Засмя се и зарови лице във врата му. — Хубаво миришеш. Знаеш ли какво открих, когато облякох ризата ти, преди да си дойдеш тази вечер. Ед Джаксън, твърдото ченге, покровителят…
— Защитникът — поправи я Ед.
— Както и да е. Детектив Джаксън използва бебешка пудра „Джонсън и Джонсън“. Нали?
— Добра е.
— Мога да удостоверя верността на това. — Като малко кутре тя го подуши по врата и раменете. — Единственият проблем е, че винаги когато ми замирише на бебе, ще се разгорещявам.
— Ще трябва да помисля дали да не поставя тази риза на пиедестал.
Тя го ухапа леко по ухото.
— Това ли е твоят номер?
— Не, но помогна. Винаги съм бил лапнишаран по дълги бедра.
— Така ли? — Тя се усмихна. Потърка крака си в неговия. — И по какво още?
— По теб. Още от самото начало. — Задържа косата й в ръцете си, за да вижда лицето й. — Грейс, искам да се омъжиш за мен.
Грейс зяпна от учудване. Стомахът й се сви от изненада и от надигащата се паника. Опита се да каже нещо, но главата й за пръв път се оказа празна. Виждаше, че думите му не бяха изречени импулсивно. Той много внимателно беше ги премислил.
— О-о!
— Обичам те, Грейс. — Видя как погледът й омекна. Но очите й все още бяха замъглени от страх. — Ти си всичко, за което съм мечтал. Искам да прекарам живота си с теб, да се грижа за теб. Знам, че не е лесно да си омъжена за полицай. Но обещавам, че ще направя всичко, което мога, за да е хубав нашият брак.
Тя бавно се отдръпна от него.
— Изглежда, веднъж като започнеш, си много бърз.
— Не знаех каква жена бях чакал досега, но знам, че я познах. Познах я в теб, Грейс.
— Господи! — Тя сложи ръка на сърцето си. Ако не внимаваше, той щеше да продължи да й обяснява. — Не ми се е случвало често някой така да ме изненада, Ед. Ние се познаваме само от няколко седмици и… — Тя се отдалечи още малко от него и продължи да го гледа в очите. — Ти си сериозен.
— Никога преди не съм молил някоя жена да се омъжи за мен. Защото не исках да направя грешка. Но сега не греша.
— Ти… ти не ме познаваш достатъчно. Аз съвсем не съм мил човек. Аз съм много раздразнителна и ни се водя, ни се карам, когато нещата не стават така, както аз искам. И Господ ми е свидетел, че съм човек на настроенията. Имам характер, от който се страхуват и най-близките ми приятели и…
— Аз те обичам.
— О-о, Ед! — Тя хвана и двете му ръце. — Не зная какво да ти кажа.
Нямаше да му каже това, което му се искаше да чуе. Той го разбра.
— Кажи ми какво чувстваш.
— Не знам. Още не знам. Тази вечер… мога честно да ти кажа, че никога преди не съм се чувствала по-близо до някого. Никога не съм се чувствала по-силна. Но брак? Ед, аз дори не съм мислила, че мога да се омъжа някой ден, още повече пък за определен човек. Не знам как да бъда съпруга.
Той вдигна ръцете й до устните си.
— „Не“ ли ми казваш?
Отвори уста, после отново я затвори.
— Изглежда, не мога да ти кажа „не“. Но не мога да ги кажа и „да“. Дяволска ситуация.
— Защо просто не ми кажеш, че ще си помислиш?
— Ще си помисля — бързо отговори тя. — Господи, главата ми се замая.
— Това е само началото. — Той отново я притегли към себе си. — Защо да не си довърша работата?
— Ед. — Тя сложи ръка върху устните му, преди да успее да я целуне. — Благодаря ти, че ме попита.
— Винаги съм на вашите услуги!
— Ед. — За втори път го спря, но сега очите й се смееха. — Сигурен ли си, че не искаш само тялото ми?
— Може би. Защо да не проверим още сега?
Хубаво щеше да бъде, ако бяха прекарали една свободна съботна сутрин заедно. Можеше да помогне на Ед за втората замазка на стените. И въпреки всичко Грейс бе доволна, че Ед трябваше да бъде почти през целия ден в участъка. Имаше много неща, които искаше да премисли, а тя мислеше най-добре, когато беше сама. Освен това имаше възможност и да инсталира допълнителната телефонна линия, без да се налага да дава обяснения. Но това рано или късно трябваше да стане.
Беше се поставила в ролята на примамка. А това означаваше, че ще започне да работи за „Фентъси“. Докато заловят убиеца на сестра й. Грейс щеше да прекарва вечерите си, говорейки по телефона с непознати. Един от тях рано или късно щеше да се появи лично.