Красивите покрайнини отстъпиха място на претовареното движение. Грейс задминаваше останалите коли като състезател. Нямаше значение, че рядко сядаше зад волана. Веднъж да се озовеше зад кормилото, шофираше с такова безгрижие и нехайство, което караше останалите шофьори да стискат зъби, или да ругаят. Два пъти зави погрешно, защото умът й бе зает с други мисли. И накрая влезе в паркинга зад участъка.
Ако имаше късмет, Ед нямаше да е там. Тогава можеше да обясни на капитана с леденото лице какво е намислила.
Но още щом прекрачи прага на отдел „Убийства“, видя Ед. Разбра, че потрепването в стомаха й не беше от тревога или страх. Беше доволна. За миг просто го гледаше и го попиваше с очи. Той седеше зад бюрото и пишеше с два пръста на пишещата машина.
Ръцете му бяха толкова големи. Спомни си колко нежни и смайващи бяха те през миналата нощ. Това бе мъжът, който я обича, помисли си тя. Това е мъжът, който иска и дава обещания, които ще изпълни. Внезапното желание да отиде при него и да го прегърне бе толкова силно, че прекоси стаята и просто го направи.
Ед престана да пише и обви ръцете си върху нейните. Позна я още щом го докосна. Почувства аромата й, усети чувствата й. Няколко ченгета погледнаха към тях, когато Грейс се наведе през рамото му и го целуна. Може би ако ги бе забелязал, Ед щеше да се притесни. Но той виждаше само нея.
— Здравей. — Продължи да държи ръката й, докато Грейс го заобиколи и застана пред него. — Не очаквах да те видя днес тук.
— А пък аз те прекъснах. Аз самата мразя, когато някой ме прекъсва по време на работа.
— Почти съм свършил.
— Ед, трябва да се видя с вашия капитан.
Той веднага долови част от тайната й. Веднага усети извинителната нотка в гласа й.
— Защо?
— Може би е по-добре да не го обяснявам два пъти. Той свободен ли е?
Гледаше я замислено. Вече я познаваше достатъчно добре, за да знае, че нищо няма да му каже, докато не реши.
— Не знам дали е още тук. Седни. Ще отида да проверя.
— Благодаря. — Задържа ръката му още малко. Около тях напрегнато звъняха телефони, чуваше се тракането на пишещите машини. — Ед, когато ти кажа това, за което съм дошла, бъди, моля те, полицай. Моля те.
Не му хареса как го погледна. Стомахът му се сви й някаква буца заседна в гърлото му. Но той само кимна с глава.
— Ще отида да потърся капитан Харис.
Когато излезе, Грейс седна на мястото му. На пишещата машина бе рапортът му за Мери Бет Морисън. Грейс се опита да го прочете по същия безпристрастен начин, по който Ед го бе написал.
— Хайде, Лоуенщайн, дай само да му хвърля един поглед.
Щом чу гласа на Бен, Грейс се обърна и го видя да влиза в стаята, следвайки една стройна брюнетка.
— Намери си някаква работа, Бен — предложи Лоуенщайн. Тя носеше голяма картонена кутия, завързана с панделка. — Имам само петнадесет минути да се измъкна оттук и да обядвам с дъщеря си.
— Лоуенщайн, бъди човек. Знаеш ли кога за последен път съм виждал домашно приготвен пай? — Бен се наведе към кутията, докато показалецът й се заби в стомаха му. — Черешов е, нали? Дай ми само да погледна.
— Само ще страдаш повече. — Брюнетката сложи кутията на бюрото си, а после я прикри с тялото си. — Красив е. Цяло произведение на изкуството.
— Има ли от онази сметанова украса по края?
Тя само се усмихна. Бен погледна през рамото й. Не можеше да бъде само заради непрестанния му апетит, помисли си той. Не му ли се гадеше днес сутринта? Май го прихващаше сутрешното неразположение на Тес…
— Хайде де, само да надзърна.
— Ще ти изпратя снимка. — Жената постави ръка на гърдите му и тогава зърна Грейс. — Кое е това маце, дето седи на бюрото на Ед? Мога да убия човек за сако като нейното.
Бен се обърна и видя Грейс.
— Дай ми от пая и ще видя как мога да ти помогна.
— Избий си го от главата, Парис. Това да не е новото гадже на Ед?
— Искаш малко клюки, но трябва да си платиш за тях. — Когато Лоуенщайн му хвърли един кос поглед, той омекна. — Да, тя е. Грейс Маккейб. Пише първокласни криминални романи.
— Наистина? — Лоуенщайн отвори уста от учудване. — Прилича повече на рок звезда. Не помня кога за последен път съм сядала с някоя интересна книга. Дори не си спомням кога съм имала време да чета даже комикси.
Присви очи, когато видя семплите й, но много скъпи маратонки. Семпли и скъпи. Тези две думи като че ли най-много подхождаха на тази жена, но Лоуенщайн се чудеше как Ед й подхожда.
— Няма да разбие сърцето на Ед, нали?
— Бих искал да съм сигурен в това, но не съм. Той е луд по нея.