Спря за момент, беше й трудно. Сложи ръце в скута си и продължи:
— Обвинявах го и за проблемите и с лекарствата, дори за смъртта й. Ед, дори не мога да изразя колко исках да повярвам, че той е нейният убиец. — Когато го погледна отново, очите й бяха сухи, но много уязвими, болезнено уязвими. — Той ми го каза на погребението й; Каза ми такива неща за Катлин, които аз вече знаех със сърцето си, но никога не бях ги допуснала до разума си. Ненавиждах го, че разби илюзията, която си бях позволила. През последните няколко седмици трябваше да приема истинската същност на Катлин…
Ед я помилва по бузата.
— Ти просто не можеш да бъдеш друг човек, Грейс.
Значи той я разбра. Толкова лесно. Ако вече не бе го направила, щеше сега да се влюби в него.
— Не, не бих могла и не мога. Но разбери, тя е моя сестра и аз я обичам. Знам, че ако мога да направя това последно нещо за нея, трябва да го направя. Ако и сега избера лекия път, не мисля, че ще мога да живея така.
— Грейс, има и други начини.
— Не и за мен. Не и този път. — Взе ръката му и я стисна в двете си ръце. — Не ме познаваш толкова добре, колкото си мислиш. Винаги съм давала мръсната работа на някой друг срещу десет процента. Ако има нещо неприятно, което трябва да свърша, прехвърлях го на агента ми, на мениджъра ми или на адвоката ми. По този начин можех да живея без много неприятности и само да пиша. Ако все пак трябваше да се справя сама, избирах най-лесния път или просто се правех, че не го забелязвам. Моля те, не ме моли, не ме моли да прехвърля всичко на теб и да не правя нищо. Защото може да се съглася.
Ед прокара пръсти през косата си.
— Какво, по дяволите, искаш да направя?
— Да ме разбереш — прошепна тя. — За мен това е важното. Ще го направя дори ако не ме разбереш, но ще бъда безкрайно щастлива, ако проявиш разбиране. Съжалявам.
— Работата не е в това, че не те разбирам. Мисля, че правиш грешка. Попитай инстинкта си.
— Ако греша, това е грешката, която трябва да направя. Не бих могла отново да заживея живота си, ако не го направя.
Ед имаше дузина разумни аргументи, които мижеше да изреди. Но само един имаше значение.
— Ако ти се случи нещо, не бих могъл да го преживея.
Тя успя да се усмихне.
— И аз също. Слушай, не съм глупачка. Кълна ти се, че няма да направя нещо идиотско като онази героиня от телевизионния сериал. Знаеш я, онази, дето разбра, че има убиец — маниак на свобода и чу шум…
— И вместо да заключи вратата, излезе да види какво става.
— Да — нацупи се тя. — Полудявам от такива неща. Не обичам лошата фабула.
— Не можеш да забравиш, че това не е измислен сюжет. Не става въпрос за филм, Грейс.
— Ще бъда много внимателна. И освен това разчитам на най-добрите от отдела.
— Ако се съгласим, ще трябва да правиш точно това, което ти казваме.
— Абсолютно.
— Дори ако не ти харесва.
— Дори ако не ми харесва. Мразя голите обещания, но добре.
Свали я от капака на колата.
— Ще поговорим за това.
Глава 13
Чарлтън П. Хайдън бе направил една много успешна предизборна обиколка на север. В Детройт имаше солидната подкрепа на синдикатите. Работниците в сини дочени дрехи бяха застанали зад него, привлечени от кампанията му „Америка на американците“. Фордовете и шевролетите бяха украсени с огромни афиши „ХАЙДЪН Е АМЕРИКА — СОЛИДНОСТ, СИГУРНОСТ, УСПЕХ.“ Той говореше просто, на обикновен език. Бе редактирал двете речи, написани от съветниците му. Пътят му към Белия дом бе продължил повече от едно десетилетие.
Хайдън предпочиташе мерцедес, но лично провери дали персоналът му е наел линкълн. Появата му на Тайгър Стадиум бе приветствана с бурни възгласи. Портретът му, с шапка на бейзболен защитник, с купа в ръце, бе публикуван на първа страница на „Фрий Прес“. Тълпите в Мичиган и Охайо бяха гласовити, хората повярваха на обещанията му и ръкопляскаха на речите му.
Вече подготвяше предстоящото пътуване до сърцето на Америка — Небраска, Канзас и Айова. Искаше зад него да застанат и фермерите. Ако се наложеше, щеше да разкаже за своя прапрадядо, който бе обработвал земята. Това го бе направило син на Америка, солта на земята.