— Ако се опитваш да ми загатнеш, че всичко, което ще ми кажеш, трябва да го приема като оценка и някаква особена привилегия, добре, ще те разбера.
— Знам, че ще ме разбереш. — Клер отново направи пауза, отпи една глътка и за да се успокои, стисна чашата. — Както вече ти казах, вероятно преувеличавам. Чарлтън няма да бъде доволен, ако разбере, че съм говорила с теб за това. Но аз не мога повече да се правя, че не забелязвам.
— Значи Чарлтън не знае, че си тук?
— Не. — Клер вдигна поглед към нея. Напрежението в нейните очи бе замъглило погледа й още повече. В тях имаше страх. — Не искам той да узнае. Не сега. Ти разбираш, че сега той е под голямо напрежение. Вече никой не приема и грам несъвършенство на водачите си. Веднъж да се изрови някаква мръсотия и пресата хищно я улавя и я раздува. Раздува я, докато тя стане много по-голяма от човека, за когото се отнася. Тес, знаеш как могат да повлияят семейният живот на кандидата и личните връзки в една избирателна кампания.
— Предполагам, че не си ме повикала тук, за да си говорим за избирателната кампания на Чарлтън?
— Не. — Клер се поколеба. Щом веднъж го кажеше, вече нямаше да може да върне думите си обратно. Двадесет години от нейния живот и пет години от живота на съпруга й трябваше да балансират това решение. — Става въпрос за Джерълд. Синът ми. Страхувам се, че той… е, добре… струва ми се, че напоследък не прилича на себе си.
— В какъв смисъл?
— Той винаги е бил тих и самотен. Вероятно ти дори не го помниш, въпреки че често е бил на приемите, които даваме.
Спомените на Тес бяха свързани с едно слабо момче, което изчезваше в ъглите.
— Боя се, че не си го спомням добре.
— И хората не го помнят. — Усмивката на Клер беше вяла. Беше сложила ръце в скута си и мачкаше покривката на масата. — Той не бие на очи. Умен е. Джерълд е ужасно умен млад човек. Той е на върха на десетката най-добри от неговия клас. Няколко отлични частни колежа го приеха. Но той продължи традицията и се записа в Принстън. — Започна да говори бързо, много бързо, като че ли беше в увеселително влакче, което стремглаво пропадаше по надолнището и тя се плашеше, че може да остане без дъх. — Боя се, че прекарва времето си повече с компютъра си, отколкото с хората. Аз самата не мога да разбера това, но Джерълд обожава техниката и чудесно се справя с нея. Честно да си кажа, не съм имала никакви проблеми с него. Никога не ми е възразявал, никога не е бил невнимателен. Когато приятелите ми разказват как са притеснени с техните тийнейджъри, аз просто не мога да се начудя колко тих и послушен е Джерълд. Може би не е много емоционален, но е добър по природа.
— Идеалният син? — промърмори Тес. Знаеше колко измамно можеше да бъде „съвършенството“ и колко грапавини да се крият зад него.
— Да, да, точно така. Той просто обожава Чарлтън. Струва ми се, че даже прекалено много, разбираш ли? Понякога се чувствам притеснена от това, но е толкова приятно да виждаш как момчето гледа баща си. Във всеки случай никога не сме имали проблемите, с които се сблъскват толкова родители днес. Наркотици, промискуитет, безразличие. Но напоследък…
— Отдъхни малко, Клер.
— Благодаря. — Тя отпи една глътка, за да разкваси пресъхналата си уста. — През последните няколко месеца Джерълд прекарва все повече време сам. Заключва се в стаята си всяка вечер. Знам колко много учи и дори направих опит да го накарам да намали темпото. Понякога сутрин изглежда толкова преуморен. Настроенията му непрекъснато се променят. Знам, че бях прекалено заета с изборите, кампанията и не му обръщах достатъчно внимание. Аз самата невинаги имам настроение.
— Говори ли с него за това?
— Опитах се. Вероятно не съм била много настойчива. Не предполагах колко е трудно. Една вечер, беше съвсем наскоро, той се върна от библиотеката и беше… Тес, той беше целият раздърпан. Дрехите му бяха размъкнати, а лицето му беше издрано. Явно бе участвал в някакво сбиване, но той каза, че е паднал от колелото си. Оставих го. Сега съжалявам. Дори накарах баща му да повярва, въпреки че знаех, че същата вечер Джерълд бе взел колата. Тогава си мислех, че това все пак е негов личен живот и понеже той е добре възпитан, не може да бъде нещо лошо. Но после в очите му имаше нещо… имаше нещо…
— Клер, ти подозираш, че Джерълд е пробвал наркотици?
— Не знам. — За момент тя си позволи да закрие с длани лицето си. — Не знам, но съм сигурна, че трябва да направим нещо, преди да е станало по-лошо. Вчера Джерълд се е сбил в училище. Изключиха го. Тес, обвиняват го, че се опитал да удуши едно момче… с голи ръце. — Тя погледна към ръцете си. Венчалната й халка блестеше на светлината. — Никога преди не е имал неприятности.