— Аха. Какво има нататък по този канал?
— Тресавището — отвърна жената, сякаш той беше най-големият глупак на света. — Тресавището и още от тресавището. Както и Сейнт Насти.
— Сейнт Насти? Какво е това?
— Мястото с нефтените платформи. — Рона не отделяше поглед от Пелвис. — Сънувам, нали? Понякога мама ми идва на гости, но знам, че сънувам в будно състояние. Това се случва и сега, нали?
— Колко далеч е Сейнт Насти от тук? — попита Флинт.
— Седем-осем километра.
— Има ли път?
— Няма. Само каналът, който води до Залива.
— Трябва ни лодка. Колко искате за вашата?
— Какво?
— Колко пари? — Ловецът на глави се възползва от възможността да прибере деринджъра в джоба си и да извади мокрите банкноти, които беше взел от портмонето на момичето. — Петдесет долара ще покрият ли лодката и мотора?
— Няма бензин в мотора — отвърна Рона. — Когато онзи рейнджър идва да ме види, ми носи бензин. Казва се Джак, приятен млад мъж. Само че тази седмица не е идвал.
— Какво ще кажете за гребла? Имате ли такива?
— Да, имам гребло. — Тя присви очи срещу Флинт. — Не ми харесва как изглеждаш. Не ми пука дали си му приятел, а той — сън. Има нещо злобно в теб.
— Шейсет долара — предложи ловецът на глави. — В брой, ето.
Рона се изсмя силно.
— И ти си адски луд. По-добре внимавай, защото съвсем скоро ще те заловят и ще започнат да ти забиват игли в главата.
— Сигурен съм, че сте права, госпожо. — Той изгледа намръщено Пелвис. — Господин Пресли, какво ще кажете да отворите златните си устни и да ми помогнете малко?
Имитаторът все още размишляваше над четирите думи, които жената беше изрекла: гнездо на памукоусти змии.
— Определено се нуждаем от лодката ви, Рона — каза изключително убедително той. — Ще ни направите огромна услуга, ако ни я продадете. Дори можете да задържите мотора, ще вземем само лодката и греблото.
Рона не отговори известно време, но дъвчеше долната си устна, докато обмисляше предложението.
— По дяволите — каза най-накрая жената, — вие двамата така или иначе не сте истински, нали? — Тя сви рамене. — Можете да купите лодката, не ми пука.
— Добре. Ето. — Флинт ѝ подаде шейсетте долара.
Рона прие парите с набръчканата си ръка и подуши банкнотите. — Ще ни трябва и греблото — каза ѝ той и тя отново се разсмя, все едно това беше някаква невероятна илюзия. После влезе в колибата си, която беше облепена отвътре с вестници и разполагаше с чугунена печка. Флинт каза на Пелвис да му помогне да махнат мотора от лодката. Тъкмо го оставяха на платформата, когато Рона се върна — вече без пушка — с греблото.
— Благодаря ви, госпожо — каза имитаторът. — Определено оценяваме това.
— Имам един въпрос към вас — изрече жената, докато се качваха в лодката. — Кой ви изпрати тук? Сатаната ли беше, за да ме накара да мисля, че си губя разсъдъка, или Господ, за да ме позабавлява?
Пелвис се загледа в набръчканото ѝ лице. Зад предпазната решетка на футболната каска се виждаха хлътналите ѝ очи, които определено принадлежаха на една луда жена, но за момент те се превърнаха в спомен за една тийнейджърка, облечена в най-хубавата си рокля, която седеше на третия ред в залата в Билокси. Имитаторът свали един от пищните си пръстени с фалшив диамант и го сложи в дланта ѝ.
— Ти решавай, скъпа.
Седнал в задната част на лодката, Флинт развърза въжето, с което беше завързана за платформата, и я оттласна с греблото. Пелвис се настани на седалката на носа. Мама се беше сгушила на топло в гърдите му и се унасяше. Флинт загреба към средата на канала, където обърна лодката на юг. Усети как течението ги подхвана и след миг вече се движеха със скоростта на ходещ бързо човек. Пелвис погледна назад към жената, която стоеше в средата на разнебитената колиба, а Флинт му изсъска кисело:
— Спечелихте си още една почитателка, нали, господин Пресли?
Имитаторът погледна право напред в мрака. Пое си дълбоко въздух и бавно го изпусна, след което отговори с известна доза гняв в гласа си:
— Можеш да ме цункаш отзад.
19. Мил дом, адски дом
В осветения само от звездите мрак Дан и Ардън минаваха покрай други, по-тесни канали, които се разклоняваха от главния. Не видяха други светлини или колиби и им стана ясно, че отклонението им на моста ги беше отдалечило на километри от Лапиер.
Когато комарите ги откриха, нямаше какво друго да направят, освен да се примирят с ухапванията. Нещо се удари силно в лодката, преди да се отдалечи, и щом качилото се в гърлото му сърце се върна на мястото си, Дан осъзна, че това сигурно е някой алигатор любовник, който си търси люспеста дама. Той влезе постепенно в ритъм, като гребеше за три-четири минути, след което почиваше. Двамата с Ардън изгребваха водата, с която се пълнеше лодката. Не го каза на младата жена, но смяташе, че плавателният им съд е на косъм от разпадането.