— Е, Айсли не е негър, ако това те тревожи.
— Не, не е заради това. Просто… двамата с Клинт… предпочитаме да работим сами.
— Да, вече го спомена, но ти си избраникът. Били Лий работи по задача в Арканзас, Дуейн все още е болен от грип, а не съм чувал Вейката от две седмици. Предполагам, че се е върнал в цирка, така че се нуждаем от свежа кръв наоколо. Може би Айсли ще се впише сред нас.
Флинт се задави. Той живееше сам — ако човек, чийто брат беше хванат в капан в тялото му поради някаква зловеща грешка в гените им, можеше да бъда наистина сам — и предпочиташе да си остане така. Ако му се наложеше да прекарва дълго време с някого, вероятно щеше да полудее.
— Какво му има?
— На кого?
— На този Айсли — отвърна Флинт, като говореше бавно и внимателно. — Трябва да му има нещо или нямаше да искаш да го наемеш.
Смоутс си дръпна от пурата и изтърси пепелта ѝ на пода.
— Допада ми характерът му — отговори най-накрая той. — Напомня ми за един приятел, за когото имах много високо мнение.
— Но е изрод, нали? Ти не наемаш други, само изроди.
— Това не е точно така. Наемам… — Смоутс млъкна за да помисли. — … специални таланти. Хора, които ме впечатляват поради една или друга причина. Вземи Били Лий например. Не е нужно да обелва дори дума, просто си стои и си мълчи, и успява да си свърши работата. Не съм ли прав?
Флинт не отговори. Били Лий Клагенс беше двуметров чернокож мъж, който беше прекарал доста време в пътуващото цирково представление с изроди под името Попай. Клагенс имаше изключително страшно лице. Той можеше просто да стои и да те гледа, като единственото нещо, което мърдаше, бяха очите му, които едва не излизаха от очните си дъна, бавно избутвани от кръвното му налягане. Когато хората, които Клагенс преследваше, се сблъскваха с тази гледка, тя ги хипнотизираше, както потрепващата качулка на кобра хипнотизира зайците… и след това той ги пръскаше с лютив спрей в очите, слагаше им белезници и работата беше свършена. Чернокожият мъж работеше за Смоутс повече от десет години и беше обяснил на Флинт някои неща.
— Айсли има специален талант, ако това питаш. — От пролуката между предните зъби на собственика на заложната къща се изниза тънка струйка дим. — Той е изключително разговорлив. Може да накара и шибания сфинкс да говори. Знае как да обработва хората. Бил е в шоубизнеса.
— Нима това не се отнася за всички ни? — попита Флинт.
— Да, но Айсли има дар слово. Двамата ще сте чудесен екип.
— Ще го изведа на тренировъчна обиколка, но няма да сформирам екип с него. Или пък с някой друг.
— Добре, добре. — Смоутс се ухили, но усмивката му беше някак подигравателна. — Флинт, трябва да се отпуснеш, момко! Ако се справиш с проблемите си с общуването, ще си много по-щаст… — Заровеният под папките телефон иззвъня и собственикът на заложната къща вдигна слушалката. — „Дикси“ — гаранции и събира… Е, доста се позабави, не мислиш ли? Казвай каквото имаш. — Той подхвърли на Флинт бележника си и химикал. — Даниъл Луис Ламбърт… ветеран от Виетнам… безработен дърводелец… — Смоутс издуха дим през носа си. — Мамка му, човече, дай ми нещо, което мога да използвам! — Той се заслуша. Пурата беше увиснала комично от устата му. — Ченгетата смятат, че е напуснал града. Въоръжен и опасен. Бивша съпруга и син в Александрия. Какъв е адресът? — Предаде го на Флинт, който го записа. — Няма ли други роднини в щата? Копеленцата ще го причакат в Александрия, нали? По дяволите, ще го заловят още преди да изпратя момчето си. Въпреки това ми дай номера и описанието на пикапа му, може пък да извадим късмет. — Флинт записа и тази информация. — Как изглежда Ламбърт? — Въпросът получи отговор, който също беше записан в бележника. — Нещо друго? Добре тогава. Да, да, ще си получиш парите тази седмица. Ако чуеш, че са заловили Ламбърт, веднага ми се обади. Ще съм си у дома. Да, и на теб. — Смоутс затвори. — Ченгетата смятат, че е тръгнал към Александрия. За всеки случай ще завардят къщата.
— Май нямам никакъв шанс да го заловя. — Флинт откъсна страницата от бележника и я сгъна. — Ще има прекалено много ченгета.
— Струва си да опиташ. Петнайсет хилки не са никак малко. Ако извадиш късмет, може да го заловиш, преди да е стигнал до къщата.
— Щях да се съглася с теб, ако не ми се налагаше да мъкна товар.
Смоутс си дръпна от пурата си и изпусна малко неравно кръгче дим, което се понесе към тавана.
— Флинт — започна той, — с мен си от колко, шест години, или вече станаха седем? Ти си един от най-добрите следотърсачи, с които съм работил. Умен си и обмисляш нещата. Но имаш проблем с държанието, момко. Забравяш кой те спаси от онзи пътуващ цирк и кой ти плаща сметките.