Дан се обърна на една страна и сви колене до гърдите си.
Вие сте Неговите ръце.
С тази мисъл той потъна в милостив и тих мрак.
13. Раят на Сатаната
— Знаете ли, че Елвис едва не се е отказал от пеенето, когато е бил младеж? Станал е шофьор на камион и е смятал, че ще бъде такъв. Казах ли ви, че и аз бях шофьор на камион?
— Да, Айсли — отвърна изморено Флинт. — Преди два часа.
— Имам предвид, че човек никога не знае докъде ще стигне в този живот. Елвис е смятал, че ще е шофьор на камион и вижте какъв стана. Същото се отнася и за мен. Само дето още не съм стигнал дотам, закъдето съм тръгнал.
— Хм — отвърна Флинт и позволи на очите си да се затворят отново.
Слънцето беше достатъчно силно, за да накара и сянката му да се изпоти. Прозорците на кадилака бяха свалени, но нямаше дори намек за полъх. Колата беше паркирана на един страничен път под сянката на няколко плачещи върби, иначе нямаше да могат да стоят в нея през последните дванайсет часа. Флинт беше принуден да си свали сакото и да си разкопчае ризата. Ръката на Клинт висеше от основата си малко под гърдите му и се свиваше от време на време, сякаш в някакъв летаргичен протест срещу жегата. Тези рефлекси забавляваха доста дълго Мама, но сега тя спеше на задната седалка с изплезен език и малка локвичка слюнка, която се образуваше на черния винил.
Имаше само една напукана магистрала с дупки, по която можеше да се стигне от Хума до Вермилиън. Тя отведе Флинт и Пелвис по извития си гръбнак на юг през блатистия район в предутринния мрак и макар да не се виждаше нищо повече от някой и друг рибарски фенер край водата, те усетиха тежката и остра миризма на тресавищата. Минаха по дълъг бетонен мост и стигнаха до Вермилиън, който представляваше няколко разнебитени магазина и дървени къщи. Пет километра след моста намериха черен път от лявата страна, който минаваше през гора от закърнели борове и малки палми с остри листа и отвеждаше до боядисана в сиво хижа със закрита веранда. Хижата тъмнееше, а колата на Ламбърт не беше тук. Докато Пелвис и Мама пикаеха в гората, Флинт отиде зад хижата и видя езеро с кей, но поради мрака не можеше да види колко е голямо то. Наблизо имаше навес за лодки, чиито врати бяха заключени с катинар. Ловецът на глави смяташе, че Ламбърт не е идвал тук. Може би в момента пътуваше насам или пък не. Но по-добре, че го нямаше, защото Пелвис изпищя силно, когато някаква палма го убоде в слабините, а Мама изстреля залп от писклив лай, който накара Флинт да настръхне.
Върнаха се обратно във Вермилиън, където ловецът на глави използва телефона пред един магазин за стръв. Обади се в офиса на Смоутс и жената на смяна му обясни, че все още има зелена светлина да действа, което означаваше, че Ламбърт не е заловен. Флинт намери един страничен черен път на около петдесет метра южно от разклонението за хижата, на който можеше да паркира кадилака и да има добра видимост през гората. Точно на него седяха от четири часа, като се сменяха, спяха и ядяха понички с глазура, бисквити „Орео“, месни пръчици и други смъртоносни храни от торбата на Айсли. Бяха спрели на една бензиностанция южно от Лафайет, за да заредят и да вземат нещо за пиене — Флинт си купи пластмасова бутилка с вода, а Пелвис отвори портфейла си за стек „Ю-Ху“ в кутийки.
— Честна дума — каза имитаторът, докато отпиваше от последната кутийка с шоколадова напитка, — това чудо е невероятно.
Флинт не отговори; вече беше запознат с методите на Айсли да го въвлича в безсмислени разговори.
— Честна дума, наистина е невероятно — опита отново Пелвис. — Имам предвид това малко приятелче във вас. Веднъж ходих на представление с изроди и видях бик с две глави, но той не може да се сравнява с вас.
Ловецът на глави стисна здраво устни.
— Да, сър. — Сръъъъб — и имитаторът изпи и последната глътка от напитката си. — Хората ще си плащат, за да ви видят, сигурен съм в това. Аз бих си платил. Имам предвид, ако не можех да ви гледам безплатно. Ще изкарате добри пари така. Ако решите да се откажете от професията си на ловец на глави, за да влезете в шоубизнеса, ще ви кажа всичко необходимо за…
— Затвори… си… устата. — Флинт прошепна тези думи и веднага съжали, защото Пелвис отново беше успял да го заговори.
Имитаторът бръкна на дъното на торбата и извади последните три бисквити „Орео“. Три хапки и те останаха в историята. Той избърса устни с опакото на ръката си.
— Да си говорим честно. Някога мислили ли сте да се захванете с шоубизнес? Шегата настрана. Ще станете известен.
Флинт отвори очи и погледна плувналото в пот лице на Пелвис.