Флинт реши да не се хваща за шегата.
— За малко да заловя Ламбърт снощи.
— Бъзикаш ме! Да не се появи в къщата на бившата си?
— Не, не там. Но го намерих. Мисля, че е тръгнал насам. Вероятно се е скрил в някоя миша дупка и ще излезе от нея, когато се стъмни. — Флинт забеляза, че Харвард още го зяпа. Онзи направи знак на един от работниците — чернокож великан без риза и с бръсната глава, който беше висок около метър и деветдесет и пет и тежеше поне сто и четирийсет килограма — да отиде при него и двамата заговориха с гърбове към телефонната кабина, докато другите продължаваха да разтоварват алигаторите и да ги хвърлят в каросерията. — Смоутс — каза Флинт, — Айсли ме побърква. Дори Бог не може да го накара да си затвори устата. Не знам какво си видял в него, но не става за тази работа.
— Човекът говори много, какво от това? Може да се окаже плюс. Притежава способността да изтощава хората.
— Да, много е добър в това. Но е бавен горе. Не може да мисли. Дори не искам да си представя какво ще стане, ако попадна в трудна ситуация и трябва да разчитам на него, казвам ти.
— Забрави Айсли за минутка. Не си чул новината, нали?
— Каква новина?
— Ламбърт вече е с две убийства. Около полунощ е убил собственика на един мотел извън Александрия. Застрелял го с пушка и след като онзи не умрял достатъчно бързо, решил да го пребие до смърт. Откраднал му комбито. Кабелните телевизии отразиха историята и сега е по всички канали.
— Ламбърт беше с комби, когато го намерих. Щях да го пипна, но бившата му съпруга му помогна да се измъкне.
— Е, на мен ми се струва, че Ламбърт се е превърнал в бясно куче. Човек, който е убил два пъти, няма да му мисли много да го направи и трети път, така че си пази задника.
— Задникът в момента е в магазина — отвърна Флинт.
— А? О, да! Ха! Виждаш ли, Флинт? Благодарение на Айсли си развил чувство за хумор!
— От липсата му на такт се притеснявам повече. Справях се доста добре в оцеляването, преди да ми го натресеш.
— Човекът трябва да научи някак занаята. Точно като теб. — Смоутс млъкна за миг и изпусна тежка въздишка. — Е, предполагам, че си прав. Ламбърт е прекалено опасен, за да обучаваш Айсли, докато го преследваш. Никой от двама ви не ми е от полза, ако се озове в гроб, така че можете да приключвате там и да се прибирате.
Краката на Флинт омекнаха. Имаше чувството, че земята ще се разтресе и небесата ще се разтворят. Смоутс му предлагаше изход от този кошмар.
— Още ли си там, Флинт?
— Ах… да. Тук съм. — Радостта му не трая дълго. Мислеше си немислимото — нуждаеше се от своя дял от наградата, за да покрие хазартните си дългове, и ако Ламбърт наистина смяташе да дойде в хижата по тъмно, щеше да е глупаво да се предаде и да потегли за Шривпорт сега. Като се замислеше обаче, Ламбърт можеше вече да не е в Луизиана. Трябваше да вземе решение. Разполагаше с флакона с лютив спрей и с месинговия бокс в жабката на колата, а Клинт имаше своя деринджър в малкия кобур под дясната му ръка. Куршумите на деринджъра не бяха особено мощни, но никой човек — дори някакво побесняло куче и ветеран от Виетнам — нямаше да може да бяга или да се бие с дупка в капачката на коляното. — Ако Ламбърт се появи тук, ще го заловя. Ще останем до утре сутринта.
— Няма нужда да доказваш нищо. Знам какво можеш. Но побъркан тип като Ламбърт може да е ужасно непредвидим.
Флинт изсумтя.
— Смоутс, ако не те познавах по-добре, щях да си помисля, че се тревожиш за мен.
— Ти си изключително добра инвестиция. Айсли също ще се окаже добра инвестиция, след като натрупа малко опит.
— О, разбирам. Казваш ми го, за да си знам мястото. — Флинт избърса с ръкава си потта от веждите. Дългокосият мъж с тениска на „Харвард“ отново наглеждаше хората си и не му обръщаше внимание. — Ще остана още малко. Ако Ламбърт не се появи до шест сутринта, ще се върнем.
— Добре, ти решаваш.
— Ще ти се обадя отново, като се стъмни. — Флинт затвори. Целият беше плувнал в пот под сакото си и се чувстваше много неприятно. Въпреки това трябваше да изиграе играта. Видя, че Айсли не се е върнал при колата. Погледна през прозореца на магазина и го видя да яде сладоледен сандвич и да разговаря с дебелото червенокосо момиче зад касата. Пухкавото ѝ лице подсказваше, че е във възторг. Флинт предположи, че не всеки ден имаше клиенти като Айсли. Забеляза една табелка, на която пишеше „Тоалетна“ и имаше стрелка, сочеща другата страна на сградата. Той я последва до две врати, на които пишеше „Господа“ и „Дами“. Вратата на господата имаше дупка на мястото на дръжката. Отвори я под съпровода на стенанията на изплашените алигатори, които хвърляха в камиона — те бяха комбинация от гърлено хълцане и пискливо врещене. Флинт предположи, че ще ги закарат в Батън Руж, където ще ги превърнат в обувки, колани и дамски чанти. Това беше дяволски начин да си вадиш прехраната.