— Така е — съгласи се мъжът с бръснача. — Кажи ни, Флинти, каква ти е играта?
— Слушайте, не ви знам кои сте, момчета, нито за какво е всичко това. Дойдох да ползвам тоалетната. Ако искате да ме ограбите, няма проблем, вземете ми парите, но ще се радвам, ако разкарате този бръснач.
— Може би ти си този, който иска да ни ограби.
— Какво?
— Видях те да говориш по телефона, Флинти. Обади се на някого. На кого? Сигурно на Виктор Медина, а? Един от шпионите му ли си, Флинти?
— Не познавам никакъв Виктор Медина. Обадих се в службата си.
— С какво се занимаваш?
— Продавам застраховки.
— Мирише ми на лъжа — намеси се Върджил и отново подуши въздуха.
— Носът знае. Върджил има магически нос, Флинти. Да опитаме отново. С какво се занимаваш?
Флинт не можеше да каже на тези блатни плъхове каква беше истинската причина да е тук; щяха да поискат да вземат наградата. Започна да се гневи.
— Астронавт съм — каза той, преди да помисли по-добре. — Какво ви интересува?
— Ооо, астронавт, Върджил! — Мъжът се ухили и показа зелени зъби, които имаха крещяща нужда от миене. — Попаднахме на знаменитост! Какво ще кажеш за това?
— Ще кажа, че този тип иска да го направим по трудния начин, Док.
— Така е. — Док кимна и усмивката му се изпари. — Нека да е по трудния начин.
Върджил погледна в кабинката. Сега беше негов ред да се ухили.
— Хе-хе! Някой е забравил да пусне водата!
— О, мале, мале, мале! — Док махна бръснача от пениса на Флинт и прибра острието с ловко движение на китката. Ловецът на глави се възползва от възможността да си закопчае ципа. — Мисля, че това е работа за астронавт, нали?
— Определено. — Върджил направи крачка към Флинт и го сграбчи за врата с огромната си ръка, а другата го стисна за дясната му китка и му изви ръката зад гърба.
— Ей, ей, почакайте малко! — разкрещя се ловецът на глави, чието сърце се изпълни с истински страх, а ръката му беше пронизана от остра болка. Клинт се събуди и се разшава под ризата му, но Върджил го мъкнеше като копа сено към кабинката. Флинт сграбчи вратата с лявата си ръка и се опита да се освободи, но не успя да затрудни чернокожия мъж, който го подкоси и го принуди да коленичи на мръсния под. Косъмчетата по гърба на Флинт настръхнаха, когато видя кафявата каша в мръсната тоалетна чиния и големите колкото раци неща, които плуваха в мътилката.
— Вкусно, вкусно! — каза Док. — Закуска за шампиони!
Върджил натисна лицето на Флинт в тоалетната чиния. Силата на чернокожия мъж беше невероятна и макар ловецът на глави да даваше всичко от себе си, за да му се съпротивлява, успяваше единствено да забави неизбежното. Не можеше да стигне до деринджъра и нямаше достатъчно въздух, за да нареди на Клинт да го вземе. Единствената му надежда беше да припадне, преди лицето му да стигне до пенестата, мътна повърхност.
— Сър?
Док се обърна към дрезгавия глас зад него и ахна. На прага на вратата, осветен от силното слънце отвън, стоеше Елвис Пресли. Док зяпна и не можа да излезе от вцепенението си дори когато Пелвис Айсли свали слънчевите му очила с лявата си ръка и разкри светлозелени очи, които примигаха на ярката светлина.
— Извинете ме — каза имитаторът, вдигна другата си ръка — в нея държеше флакона с лютив спрей, който беше взел от жабката на кадилака — и изстреля облак фина мъгла право в лицето на Док.
Резултатът беше мигновен. Мъжът така изпищя, че косата на Пелвис настръхна, залитна назад и започна да търка ранените си очи. Носът на Флинт беше на пет сантиметра от бедствието в тоалетната чиния, когато чу писъка и ръката на Върджил пусна врата му. Ловецът на глави стовари лакътя си в гърдите на чернокожия мъж, но онзи само изсумтя и отиде да помогне на Док.
— Бог да ми е на помощ — каза Пелвис, когато видя размерите на Върджил, който излезе от кабинката.
Чернокожият мъж хвърли бърз поглед на Док, който се гърчеше в агония на пода и стискаше с две ръце лицето си, а после изгледа имитатора, все едно беше извънземно от друга планета. Шокът му трая не повече от три секунди, след които се хвърли напред като разярен бик.
Пелвис не отстъпи, а вдигна флакона с лютив спрей, за да го използва отново, но Върджил предвиди намеренията му, извърна глава на една страна и вдигна голямата си ръка, за да си предпази лицето. Спреят намокри рамото му и го опари като адските огньове, но не можа да го спре. Той удари Пелвис с цялото си тяло и едва не го извади от сините му велурени обувки. Имитаторът се блъсна в стената и бузите и коремът му се разтресоха. Върджил удари китката му и му изтръгна лютивия спрей от ръката, след което го смаза с маратонката си „Найк“. Сграбчи го за врата и го вдигна във въздуха. Очите на Пелвис се ококориха, докато се задушаваше, а ръцете му задращиха стискащите го пръсти.