Флинт излезе със залитане от кабинката. Видя лицето на Пелвис да се пълни с кръв и осъзна, че трябва да направи нещо — каквото и да е — при това бързо. Разтвори ризата си, извади деринджъра от кобура му и дръпна петлето.
— Остави го на мира! — изкрещя той, но Върджил не му обърна внимание. Нямаше време за втори опит. Пристъпи напред, притисна двете цеви на деринджъра в задната част на коляното на чернокожия мъж и дръпна спусъка. Малкото оръжие само изпука, но силата на куршума си свърши работата и натроши капачката му. Върджил изрева, пусна Пелвис, падна на пода и се стисна за раненото коляно.
— Ще припадна! — простена имитаторът. — Божичко, не издържам!
— Ще издържиш! — Флинт видя пистолета си на пода, където Върджил го беше хвърлил, прибра го и подхвана Пелвис. — Хайде, размърдай се! — Изрита вратата с крак и изведе имитатора в горещината навън. Мъжете продължаваха да товарят алигаторите. Вероятно останалите трима работници си бяха помислили, че писъкът на Док всъщност е бил на жертвата му. А червенокосата магазинерка навярно беше прекалено изплашена, за да провери какво става, или пък бе свикнала с такива неща наоколо. Единият от работниците, който пренасяше гърчещ се алигатор по пристана, ги видя и се провикна:
— Хей, Мич! Пипнали са Док и Върджил! — Третият мъж беше на катера. Той бръкна под калната си жълта риза и извади пистолет още преди да се качи на пристанището.
Определено беше време да се омитат оттук.
Пелвис, който не можеше да си стои на краката само допреди секунда, се превърна в заслужаващ възхищение спринтьор. Мъжът с пистолета произведе изстрел, който отчупи парче от тухла от стената на двайсет сантиметра над главата на Флинт. Ловецът на глави изстреля другия куршум на деринджъра, без да се прицелва, защото знаеше, че е извън обсега му. Всичките работници залегнаха на пристанището, а алигаторът се озова захвърлен по гръб. Флинт побягна към колата, където Мама се скъсваше да лае на шофьорската седалка. Едва не я премаза, когато се намести зад волана, а Пелвис седна върху торбата с бишкоти, чипс и бисквити на предната седалка. Флинт вкара ключа в запалването, двигателят изръмжа и колата тръгна на заден ход. Мъжът с пистолета още не се беше появил от завоя. Флинт настъпи педала на газта до долу и двигателят зарева още повече.
Онзи с оръжието най-накрая заобиколи магазина, зае поза за стрелба и се прицели в заминаващата кола.
— Залегни! — изкрещя Флинт и Пелвис наведе глава, стиснал с две ръце Мама. Преди онзи да успее да дръпне спусъка, кадилакът се скри в укритието на гората и сърцето на ловеца на глави отново се върна на мястото си — от гърлото в гърдите му. Той продължи на заден ход още петдесет метра, преди да стигне до сравнително чисто място, на което да обърне, и след това пак настъпи силно педала на газта.
Пелвис колебливо повдигна глава. Първите синини се появяваха на врата му.
— Тръгнах към тоалетната и ги чух! — изграчи той над воя на вятъра и двигателя. — Погледнах през дупката на вратата, където трябва да е дръжката, и ги видях, че се опитват да ви ограбят! Помня какво казахте — че лютивият спрей може да ослепи човек!
— Тези хора са луди, точно такива са! — Лицето на Флинт лъщеше от пот, а очите му постоянно се стрелкаха от огледалото за обратно виждане към пътя. Камионът не ги беше последвал. Той намали, за да не полетят от някой от опасните завои в тресавището. Клинт все още се гърчеше, сякаш споделяше яростта му. — Проклетите блатни плъхове се опитаха да ме удавят! — Камионът го нямаше зад тях и Флинт отпусна още малко педала на газта. Пелвис също постоянно се обръщаше назад, за да провери дали не ги следват. По лицето му бяха избили червени петна.
— Още не се виждат! — каза имитаторът.
След малко Флинт осъзна — или поне се надяваше да е така — че камионът въобще няма да ги погне. Черният път, на който бяха спрели по-рано, за да чакат Ламбърт, скоро щеше да се появи отляво. Време беше да рискуват. Какви бяха шансовете камионът да тръгне след тях? Навярно Док още не виждаше, а Върджил щеше да има нужда от носилка. Флинт настъпи спирачките, когато наближиха черния път.
— Какво правите? Няма да спирате, нали? — изграчи Пелвис.
— Тук съм, за да пипна Ламбърт — отвърна ловецът на глави, слезе от магистралата и отново се скри в сянката на плачещите върби. — Няма да се оставя шайка блатни плъхове да ме изплашат. — Отдалечи се достатъчно по черния път, за да не бъде забелязан от пътуващите в двете посоки автомобили, след което отвори жабката, извади кутия с патрони за деринджъра и го зареди. Изгаси двигателя. И четиримата дишаха тежко.