Мина една минута.
— Този пистолет-играчка може да свърши много добра работа, когато човек е на зор — каза Пелвис, — но не бих си заложил живота на него. — Флинт не отговори. Минаха пет минути, през които имитаторът си мърмореше нещо на себе си или на кучето си. След още петнайсет чуха приближаващо от юг превозно средство. — О, господи, ето ги, идват! — каза той и се притаи на седалката си.
Камионът мина покрай скривалището им, като се движеше в рамките на позволената скорост, и продължи напред. Не след дълго ревът му заглъхна.
— Мале. — Пелвис се изправи и потръпна заради срязалата го болка в кръста. Ако нямаше толкова много сланини в коремната област на тялото, щяха да ометат пода на онази тоалетна с него. — За какво беше всичко това?
Флинт поклати глава. По време на кариерата му на ловец на глави му се бяха случвали много странни неща, но това може би оглавяваше списъка. За какво беше всичко това? Док и Върджил не се опитваха да го ограбят, искаха да разберат кой е, защо е там и с кого е говорил по телефона.
— Проклет да съм, ако знам. — Прибра деринджъра на Клинт обратно в кобура му. — Добре ли си?
— Малко ме наболява тук-там, но иначе съм тип-топ.
Флинт се ослушваше за сирена на линейка или полицейска кола. Ако ченгетата се появяха, щяха да развалят всичко. Имаше чувството обаче, че блатните плъхове нямат особено желание да се срещат с полицията. Почтените граждани не се разхождат наоколо с бръсначи и не заплашват да ти отрежат разни части от тялото. А и каква беше тази история с някакъв си Виктор Медина и опасенията им, че се опитва да ги ограби?
Какво да им вземе? Камион с живи алигатори?
Нямаше никаква логика, но Флинт не беше бил целия този път, за да се тревожи за някакви си луди ловци на алигатори. Насочи вниманието си обратно към целта им — Ламбърт. Айсли постъпи глупаво, като изгуби лютивия спрей — не трябваше да го пуска, независимо от всичко. Без него задачата им ставаше още по-трудна.
— Господин Мърто, сър?
Флинт погледна Пелвис и видя, че лицето му е пребледняло като мляко.
— Досега не съм виждал някой да го прострелват — каза имитаторът, видимо разстроен. — Не са и стреляли по мен. Само като си помисля… и ми иде да се издрайфам.
— Ако ще го правиш, излез навън! Не ми цапай колата!
— Да, сър. — Пелвис отвори вратата, слезе от нея и се заклатушка в гората. Мама скочи след него.
Флинт изсумтя от отвращение. Човек, който не понасяше насилие и кръв, определено не ставаше за лов на хора срещу заплащане. Собствените му нерви се отпуснаха преди няколко минути, но щеше да вижда онази тоалетна чиния в кошмарите си.
Клинт отново се беше успокоил. Флинт погледна в смачканата чанта с хранителни стоки и остана приятно изненадан, когато намери малка зелена бутилка. Отвори лимоновия сок и отпи голяма глътка от него. Откакто се помнеше, тялото му жадуваше за киселина. Реши след няколко минути да отидат до хижата и да проверят дали Ламбърт не беше дошъл, докато ги нямаше.
Все още не се чуваха сирени. Никой не се беше обадил на полиция и на линейка.
Алигатори, помисли си Флинт. Защо беше нужно да пазят алигаторите с пистолет?
Е, това не беше негова работа. Той трябваше да хване Ламбърт и да го върне в Шривпорт. Точно това смяташе да направи. Чу Айсли да повръща навън всичката вредна храна, която беше изял. Отпи още една глътка от зелената бутилка и си помисли, че това беше адски живот за един джентълмен.
14. Малките черепи
Дан беше един от първите, които стигнаха в селото. Небето беше пожълтяло от издигащия се дим, а въздухът бе изпълнен с миризмата на изгоряла плът.
Чу стенанията, които наподобяваха приглушени тромпети. Вървеше бавно напред през мъглата със стиснат пред него автомат М16. Потта беше попила по гънките на униформата му, а сърцето му туптеше в гърдите му като далечна артилерия. Чу воя на жена отпред, която извисяваше гласа си и утихваше. Грозният дим се виеше около него и се опитваше да го задуши. Мина покрай двама войници от своя взвод — единият от тях се обърна и повърна.
В центъра на селото се издигаше димяща купчина от изкривени сиви форми. Дан се приближи до нея. Усещаше все по-силно жегата, която пареше на лицето му. Някои от селяните бяха паднали на колене и пищяха. Видя четири-пет деца да се държат за краката на майките си, а на лицата им се четеше шок. В изгорялата купчина подскачаха малки оранжеви пламъци; наблизо беше захвърлена туба с бензин на американската армия, която вероятно бе открадната от хранилище за боеприпаси, оставени за примамка.