Не, Дан Ламбърт беше убиец. Така твърдеше вестникът. Той беше убил двама души, така че какво щеше да го спре да я убие, ако решеше? Но човекът беше болен и всеки, който го видеше, щеше да го разбере. Ако искаше да я убие, защо просто не беше отбил от магистралата, преди да стигнат в Лафайет?
— Казахте ли нещо? — попита жената на рецепцията.
— Аз… да. Имам предвид… не съм сигурна.
— Не сте сигурна? За какво?
Ардън се вторачи в снимката. Човекът, когото Бог е изпратил. Много ѝ се искаше да повярва на това, да се увери, че съществува някаква космическа, невидима сила, която я беше довела тук и сега. Но ако Джупитър грешеше, то тогава какво означаваше това за вярата му в Сияйното момиче?
Ардън усети как нещо в нея започва да се срутва и се разтревожи, че когато рухнеше напълно, нямаше да остане нищо, което да я държи цяла.
— Какво?
— За автогарата. Искате ли да ви обясня как да стигнете дотам? Не е далеч.
Стените я притискаха. Трябваше да се махне оттук и да намери спокойно място, на което да помисли.
— Може ли да взема това? — Ардън вдигна страницата на вестника по начин, по който жената нямаше да види снимката на Дан.
— Разбира се, вече го прочетох. Не искате ли да…
Ардън вече излизаше през вратата.
— Предполагам, че не — каза рецепционистката, когато вратата се затвори. Искаше ѝ се да попита младата жена дали този белег на лицето болеше, но сметна, че няма да е тактично. Много лошо; това момиче щеше да е много красиво, ако лицето ѝ не беше обезобразено. Но такъв беше животът, нали? Човек трябваше да балансира между доброто и лошото и да извлече най-доброто от тях. Въпреки това беше много лошо.
Жената отново се захвана с кръстословицата си. Следващата дума беше с четири букви, а определението ѝ гласеше „Съдба“.
15. Истината
Дан беше излязъл от банята и се подсушаваше, когато чу някой да произнася името му. Погледна телевизора. Лицето му — снимката от шофьорската му книжка — го гледаше от екрана. Смяташе, че е подготвен за шока, но грешеше — в този момент се почувства едновременно ударен в корема и залят с ледена вода в гърба. Водещият говореше за застрелването на Емъри Бланчард и кадрите, които вървяха, бяха на полицейски служители на местопрестъплението в Първа търговска банка. И тогава кошмарът стана по-лош, защото на екрана се появи разстроено лице, около което падаха грозни червени къдрици. То говореше в микрофона на репортера.
— Този човек полудя, когато разбра, че знаем кой е — каза Хана Дикейн. — Двамата с Хармън се опитахме да го спрем, но той обезумя. Изтръгна пушката от ръцете на съпруга ми и го гръмна пред мен. После този тип… О, мили боже, беше ужасно… После този тип започна да налага Хармън с пушката по главата. Не бях виждала толкова подивял човек през живота си. Нямаше какво да направя!
Камерата показа ужасния мотел „Почивка“, заснет на дневна светлина, след което се премести на осакатения пикап. На песъчливата земя имаше кръв.
— Дикейн беше обявен за мъртъв рано тази сутрин в болницата в Александрия — съобщи водещият.
Колената на Дан се подкосиха. Той седна на ръба на леглото и зяпна.
— Полицията смята, че Ламбърт е тръгнал към Нейпълс, Флорида, където живее най-близкият негов роднина…
Господи!, помисли си Дан. Замесиха майка му в тази работа!
— … но според очевидци той е бил забелязан в Нови Орлеан и Батън Руж. От полицията в Александрия научихме, че Ламбърт се представя под името Фароу и трябва да се счита за изключително опасен. Напомняме, че Първа търговска банка в Шривпорт дава петнайсет хиляди долара награда за него. Номерът, на който можете да се обадите, ако имате някаква информация, е 555-9045. — На екрана отново се появи снимка на Дан. — Ламбърт е на четирийсет и две години, с кестенява коса, кафяви очи, висок е…
Дан стана и изключи телевизора. Наложи му се отново да седне на леглото, защото костите му бяха като от гума, а главата му бе замаяна. Гневът му започна да расте. Що за проклети глупости се опитваше да пробута тази жена? Не, тя не се опитваше, тя беше свършила много добра работа с тези нейни фалшиви сълзи и всичко останало. Дан разбра какво беше станало. Кучката бе убила съпруга си и никой нямаше да прозре, че лъже. Усети как примката се затяга около врата му. Кой щеше да му повярва, че не е убил Дикейн? Съвсем скоро медиите щяха да го изкарат кръвожаден дявол, който убива всеки, изпречил се на пътя му. Със снимката му по телевизията, наградата, издирването на комбито… Шансовете му да стигне до Вермилиън не бяха големи, камо ли да успее да напусне страната.