Светлината от фара разкри ръждясало комби. Флинт видя русокоса жена на предната седалка; тя се обърна назад и присви очи. Ловецът на глави забеляза, че цялата дясна страна на лицето ѝ е покрита от грозна лилава синина. Не успя да види лицето на шофьора, а само глава с тъмносиня бейзболна шапка. След миг комбито напусна обсега на светлината. Флинт изсъска през зъби. Това беше същата кола, с която Ламбърт избяга от парк „Базил“.
Той запали двигателя. Пелвис се изправи сънено на седалката си и попита с пресипнал глас:
— Квостава?
— Той е тук. Току-що мина покрай нас, пътува на юг. — Гласът на ловеца на глави беше спокоен и тих. Сърцето му изпомпваше гореща кръв, но нервите му бяха заледени. — Не зави, но е той. Дръж псето. — Включи на скорост и зави надясно по пътя, за да последва Ламбърт. Задните светлини на комбито тъкмо се изгубиха зад завоя. — Има някаква жена с него. — Настъпи педала на газта. — Може да е заложница. Изглежда така, сякаш я е пребил.
— Заложница? — попита ужасено Пелвис, който беше прегърнал силно Мама. — Господи, какво ще правим?
— Ще си свършим работата. — Взеха завоя и видяха комбито на четирийсет метра пред тях. — Дръж се — нареди Флинт и настъпи до долу педала на газта. Студена ликуваща усмивка се появи на лицето му. — Ще изкарам копелето от пътя.
Светлината, която ги освети внезапно, стресна Ардън също толкова, колкото и Дан.
— Мислиш ли, че това беше полицай? — попита тя с треперещ глас тъкмо когато взеха завоя.
— Може. Ще разберем след малко.
— Тръгва! — Ардън беше показала главата си през прозореца. — Тръгва след нас!
Дан гледаше в огледалото за обратно виждане. Все още не се чуваше сирена, нито се виждаха светлините на буркан. Караше с осемдесет километра в час, които не бяха повече от ограничението. Нямаше нужда да се паникьосват толкова бързо. Може би онзи просто беше отбил от пътя, за да се надруса. Без паника.
— Идва след нас! — каза Ардън. — Набира скорост!
Дан видя колата да се показва зад завоя и да скъсява разстоянието между тях. Тя имаше само един фар.
Един фар.
Възел с размерите на лимон заседна на гърлото му.
Черният кадилак на ловеца на глави имаше само един фар.
Но не, не можеше да бъде! Откъде, по дяволите, Флинт Мърто и клонингът на Елвис Пресли бяха разбрали къде отива? Не, не бяха те. Разбира се, че не бяха.
Чу рева на двигателя им.
Ардън прибра главата си вътре. Очите ѝ бяха ококорени.
— Мисля, че той ще ни…
Удари, щеше да каже, но в следващия миг фарът се отрази в огледалото за обратно виждане и кадилакът се залепи за задната им броня. Дан се опита да измести комбито на една страна, но закъсня. Кадилакът се вряза заплашително в бронята му, след което изостана. Купето на комбито се разтресе, но Дан успя да се справи с волана. Наближаваше нов завой и трябваше да внимава къде кара. Кадилакът отново се стрелна с гневен грохот напред, удари задната им броня и изостана.
— Казва ми да отбия! — извика Дан над воя на вятъра. Погледна скоростомера и видя, че стрелката е на деветдесет и пет.
— Кой е той? Полицай ли е?
— Тцъ! Преследват ме двама ловци на глави! Проклет да съм, ако знам как са ме намерили, но…
— Пак ще ни удари! — изкрещя Ардън и се хвана за облегалката на седалката си.
Този път шофьорът на кадилака не си играеше. Ударът разтърси костите им и Дан едва не изтърва треперещия волан. Кадилакът не изостана този път, а вместо това започна да избутва комбито от пътя. Дан настъпи спирачките и гумите запищяха недоволно, но задният автомобил беше прекалено мощен. Комбито неумолимо беше избутано от пътя. Нещо задрънча и затрака под предната ос и замириса на изгорен метал. Педалът на спирачките изгуби силата си, потъна до долу и Дан осъзна, че вече няма такива.
Онзи, който караше кадилака — Мърто или имитаторът на Елвис — искаше да играят грубо. Дан нямаше никакво намерение да се остави тези двамата да го заловят, без да се бори. Той вдигна крак от безполезния педал и настъпи газта, като в същото време извъртя волана към пътя. От ауспуха му излезе облак дим и комбито се стрелна напред, като увеличи разстоянието между смачканата си задна броня и колата зад него на два метра. Дан започна да криволичи на пътя в опит да намали малко скоростта си и да не позволи на кадилака да ги удари отново. Минаха покрай някакъв кей от дясната страна и после отново бяха притиснати от двете страни от гора. След малко видяха пробит от куршуми знак, на който пишеше „Ограничение на скоростта 70 км“. Кадилакът им се нахвърли отново и смаза лявата част на задната им броня, преди Дан да е успял да кривне на една страна. Пътят се беше превърнал в поредица от сериозни завои и ветеранът даваше всичко от себе си, за да останат на него. Погледна скоростомера и видя, че той също вече не работи — стрелката се движеше свободно напред-назад по циферблата.