— Намали! — изкрещя Ардън. — Ще ни убиеш! — Дан дръпна ръчната спирачка, но тя също не функционираше. Явно спирачната система беше заминала преди малко, когато остъргаха долната част на колата. Бездруго сигурно се беше държала на плюнка.
— Нямаме спирачки! — съобщи Дан и успя да вземе следващия остър завой с лепнатия за опашката му кадилак. Той беше стиснал зъби, а сърцето му препускаше като лудо. Един знак с надпис „Добре дошли в Чандалак“ ги приветства и минаха покрай редица тъмнеещи магазини под съпровода на рев на двигатели и вихър от песъчинки. В другия край на Чандалак пътят отново ставаше прав, а огромните дъбове бяха сплели клони отгоре им. Кадилакът изведнъж се премести в лявата лента и се изравни с комбито. Дан видя пухкавото лице на застарял Елвис Пресли, който държеше булдог с едната си ръка, а с другата му правеше знак да отбие.
Дан поклати глава. Имитаторът каза нещо на Мърто, вероятно му предаваше отговора му. Ловецът на глави побърза да отговори на свой ред, като удари кадилака отстрани на комбито. Ардън едва се сдържаше да не изпищи, но ударът на метал в метал я накара да го направи. Дан усети как десните гуми се плъзгаха по асфалта към тревата. Нямаше друг избор, освен да настъпи педала на газта и да се опита да изпревари Мърто, но ловецът на глави остана с него. Ветеранът смяташе, че кара с повече от сто и десет километра в час, тъй като гората от двете им страни се размазваше, а двигателят на автомобила стенеше от умора. Пътят завиваше надясно и изведнъж в лявата лента се появиха фарове. Мърто мигновено настъпи спирачките и се прибра зад Дан, който взе завоя с димящи гуми. Прелетяха покрай стар форд, който пъплеше на север и веднага след като преодоляха завоя, кадилакът чукна отново задната врата на комбито.
Дан хвърли поглед на Ардън — младата жена се беше навела напред и бе стиснала в ръце розовата си кесийка.
— Казах ти да не пътуваш с мен, нали? — изкрещя той и видя в огледалото за обратно виждане, че кадилакът се опитва отново да се изравни с тях. Кривна наляво, за да отреже ловеца на глави. Мърто свърна надясно, но Дан пак го блокира.
— Няма да ви позволи да се изравните с него! — провикна се Пелвис над воя на вятъра. Косата му беше като живо абаносово същество. Той видя скоростомера и пребледня. — Господи боже, господин Мърто! Минаваме сто и десет…
— Знам с каква скорост карам! — изкрещя му в отговор Флинт. Изкривената задна броня на комбито беше на по-малко от три метра пред тях. Ламбърт беше спрял да използва спирачките. Този човек беше или луд, или демонично отчаян. Флинт настъпи педала на газта и смачканата предна броня на кадилака му се вряза отново в колата отпред. Този път причини сериозни щети — от долната част на комбито изскочиха бели искри, парче метал се откъсна от него и задра по асфалта. Флинт изостана и видя как лявата задна гума на Ламбърт се разкъсва. — Пипнахме го! — изграчи ловецът на глави. — Ще му се наложи да отбие!
За секунди гумата се разпадна на парчета и джантата застърга по асфалта. Ламбърт обаче нямаше намерение да отбие и глупавият инат на този човек разгневи Флинт. Той завъртя волана — пръстите му бяха побелели на него, а ръката на Клинт стискаше въздуха — премести се в лявата лента и се изравни с беглеца, за да му нанесе последен удар.
Дан предусети какво смята да направи Мърто. Голямата черна кола щеше да ги удари при следващата отворила се възможност. Студен юмрук стисна сърцето му, когато разбра, че задната гума замина. За щастие, стъргането на джантата ги забави. Мърто обаче се изравняваше с тях и онова, което смяташе да им стори, нямаше да е никак красиво.
Дан изви рязко комбито наляво и удари другата кола толкова силно, че двата автомобила простенаха в дисхармония. Мърто върна услугата с последващ удар и изведнъж вратата на Дан се откачи от ръждясалите си панти и падна. Двете коли се удариха в средата на пътя и лявата страна комбито се огъна навътре като настъпена бирена кутийка.
Скоростта на Дан падаше под деветдесет и пет, а двигателят издаваше дрезгаво хър-хър-хърх. Миришеше на изгоряла гума и горещ метал, а отпред на пътя пет-шест гарвана излетяха от размазаното животно на пътя, с което пируваха, и се разпръснаха с гневни писъци. Ветеранът погледна стрелката на температурата на водата и видя, че вибрира в края на червената зона. Мърто го удари отново. Собствената му кола се беше превърнала в движеща се развалина и от капака ѝ се вдигаше пара. Ударът изблъска комбито от дясната в аварийната лента.