Ардън притаи дъх.
Дан удари табела с черни букви на жълт фон — имаше само миг на разположение, за да прочете написаното, преди да я сгази.
„Опасен мост, ограничение на скоростта 15 км.“
Комбито избумтя и предният му капак полетя към предното му стъкло от изригналата от радиатора пара. Дан завъртя волана, за да се върне отново на асфалта, но задницата поднесе неконтролируемо. Три секунди по-късно удариха нещо, което изгърмя като пистолет. Задникът на Дан изведнъж подскочи от седалката и той осъзна с ужас, че комбито е излязло от пътя. Клони и лози зашибаха покрива му. Ардън отново запищя, а Дан завика, когато полетяха надолу. Комбито се заби във водата като опитващ се да направи плонж дебелак. Дан имаше чувството, че тялото му е било смачкано и после разтегнато от сблъсъка. Главата му се удари в покрива и пред очите му се появиха червени комети. Чу как водната стена премаза капака и предното стъкло, а двигателят изсъска и простена, преди водата да забълбука в металическото му гърло. Дан се замая от бързината, с която се случваше всичко, а пръскащата му се от болка глава потопи съзнанието му в мъгла. Той продължаваше да стиска волана.
Краката му бяха потопени. Водата влизаше отдолу и беше стигнала до рамката на изгубената врата. Дан си помисли, че комбито потъва и ужасът, който го изпълни, проясни част от мъглата в главата му. Той се обърна — мускулите на врата го боляха — и видя проснатата на предната седалка Ардън. Не можеше да я остави там и макар да се движеше възможно най-бързо, имаше чувството, че е попаднал в протичащ на забавен кадър кошмар; сграбчи тялото на младата жена и я извади от колата, като нагази в дълбоката до колене вода, примесена с кал. Тя беше отпусната като мъртвец. Дан изгуби равновесие и се пльосна с нея. Лицето на Ардън потъна под водата и той изви назад гърба си, за да я извади оттам. Младата жена не се закашля, но дишаше. Дан усети вкуса на кръв в устата си. Наоколо отново настъпи мрак, но той усети слабо течение около тялото си. Хрумна му, че това течение, макар и слабо, вероятно течеше на юг към Залива, колкото и далеч да бе той. Дан не можеше да си позволи да припадне, защото и двамата щяха да се удавят. Ловците на глави. Къде бяха те? Някъде наблизо, в това нямаше никакво съмнение. Не можеше повече да се колебае.
Загази с Ардън на ръце през калната вода, като следваше течението на юг.
17. Коридори и стени
— Излязоха от пътя! — извика Пелвис. — Паднаха от моста!
Флинт беше успял да спре кадилака на петдесет метра от дървения мост. Около капака съскаше пара, а радиаторът всеки момент заплашваше да избухне. Мама се скъсваше от лаене, Клинт шаваше възбудено, а Пелвис крещеше в ухото му.
— Млъкни! Просто си затвори устата! — изкрещя на свой ред ловецът на глави. Включи на задна скорост и тръгна на заден ход към моста. Цялата конструкция — освен на счупения от комбито парапет — беше снабдена с отражатели. Все още бяха на двайсет метра от моста, когато двигателят потрепери и изгасна, и на Флинт му се наложи да насочи колата в тревата от дясната страна на пътя. — Слизай! — нареди той на Пелвис, след което отвори жабката, извади белезниците и ключовете за тях и ги прибра във вътрешния джоб на сакото си. Слезе от кадилака — ръката на Клинт все още се подаваше от ризата му — и отвори багажника.
— Той въобще не намали, нали? — бърбореше Пелвис. — Въобще не намали, а направо излетя от този мост, все едно има криле!
— Вземи една от тези. — Флинт избута на една страна комплект кабели за подаване на ток и кутия с инструменти и извади две червени цилиндрични пръчки, които бяха дълги около трийсет сантиметра.
Пелвис се дръпна.
— Какво е това? Динамит?
Флинт затвори багажника, остави едната от цилиндричните пръчки на капака и дръпна връвчицата в края ѝ. Чу се пращене на искри и фитилът се възпламени. Пръчката загоря в светлочервено, което освети нощта в радиус от пет метра и накара имитатора да присвие очи.
— Сигнална ракета — обясни ловецът на глави. — Не гледай пламъка. Вземи другата и дръпни връвчицата.
Пелвис изпълни нареждането, като държеше Мама в свивката на ръката си. Неговият пламък беше светлозелен.
— Да видим с какво разполагаме. — Флинт отиде до счупения парапет, последван от имитатора.