— Аз… нямах представа, че ще ми се налага да газя през пълно с алигатори и змии тресавище! Трябва да се грижа за Мама.
Фитилът на Флинт се подпали и той, също като сигналната ракета, се възпламени.
— Проклятие! — изкрещя той и загази на обратно, за да застане лице в лице с Пелвис. — Ти ни забърка в тази каша! Ти беше този, който не можа да накара псето си да мълчи в онзи парк! Ти изгуби лютивия спрей! Ти обърка начина ми на работа — живота ми — откакто Смоутс те окачи на врата ми! Ти си обида за мен, разбираш ли ме? Аз съм професионалист, а не някакъв клоун като теб! Не се предавам и не се отказвам! Чуваш ли ме? — Гласът му се беше издигнал до нови висини.
Пелвис не отговори. Изглеждаше отчаян. Една капка пот падна от брадичката му в тресавището, което беше започнало да разтваря синята боя на поръчаните му по пощата обувки. Мама гледаше втренчено Флинт с ококорените си очи и в гърлото ѝ се надигаше тихо ръмжене.
Ловецът на глави изригна. Той хвана псето за кожата на врата и го изтръгна от ръцете на имитатора. Кучето заръмжа още по-силно, но заплахите му бяха фалшиви; то заскимтя, когато Флинт се приготви да го метне колкото може по-надалеч.
Пелвис стисна китката му.
— Моля ви, господин Мърто! — захленчи той. — Моля ви, не я наранявайте!
Флинт беше на косъм да хвърли Мама в тресавището, но погледна имитатора в очите и в тях откри невиждан ужас. Нещо в лицето му се беше променило. Все едно маската на Елвис беше махната и под нея бе останало просто едно изплашено и глуповато дете.
— Тя не иска да ви нарани. — Дори гласът му беше различен сега — част от мемфиската нахаканост я нямаше. — Тя е всичко, което имам. Моля ви, недейте.
Флинт се поколеба с готова за действие ръка. Гневът му започна да се изпарява също толкова бързо, колкото се беше появил, и той осъзна какво лошо и долно нещо щеше да направи. Натика треперещото куче в ръцете на Пелвис и се отдръпна назад. Един мускул трептеше на челюстта му. Имитаторът прегърна силно животното.
— Всичко е наред, всичко е наред — заговори му. — Той няма да те нарани, всичко е наред.
Флинт се обърна и тръгна по течението на канала. Стомахът го сви — изпитваше отвращение към себе си и към Айсли. Този човек го подлудяваше. След малко чу плискане зад гърба си и погледна през рамо. Имитаторът го беше последвал. Щеше да е по-добре, помисли си Флинт, ако Айсли се бе върнал в колата, за да го изчака там, а най-добре щеше да е да остави тази грозна и неприятна работа на някой, който беше способен да я върши.
Ръката на Клинт се издигна нагоре и малките пръсти почесаха наболата брада на обикновено гладко избръснатото лице на брат му. Флинт я избута настрани, но тя упорито се стрелна отново нагоре, за да опипа косъмчетата му. Той я притисна до гърдите си с дясната си ръка и Клинт започна да се съпротивлява. Това беше една мълчалива вътрешна борба. Напрегнаха се жилави мускули и Флинт усети как главата на брат му се мърда трескаво, сякаш Клинт се опитваше да се откъсне от тялото му, за да освободи деформирана буца плът и сухожилия веднъж и завинаги. Флинт тръгна с олюляване напред, стиснал сърдито устни и с поглед, насочен в мрака, през който трябваше да върви. В него се надигна паника, която го стисна за гърлото с лепкава като на Клинт ръка. Никога нямаше да намери спретнатото бяло имение, в което се беше родил. Никога. Можеше да прелиства безброй списания с великолепни имоти и да обикаля широките улици на богатите квартали в безброй градове, но никога нямаше да намери дома си. Никога. Той беше изгубен — джентълмен с потекло, който бе захвърлен на боклука и орисан да гази в тинята с Пелвис Айсли, чийто миришещ на мътеница дъх ближеше врата му.
В своята паника Флинт осъзна, че животът му бе преминал в търсене на изход от едно или друго тресавище — отвратителната и унизителна мелачка на представленията с изроди, огромните му хазартни дългове, смазващата душата му работа като ловец на глави и обсебеният от изроди лунатик, който му дърпаше конците. Целият му живот беше поредица от тресавища и малки острови суша. Хилещи се невежи му се подиграваха, опитни проститутки се разпищяваха и бягаха, когато откриеха тайната му, а децата плачеха и вероятно по-късно го сънуваха в кошмарите си. За няколко мръсни долара използваше месинговия бокс върху някои от клиентите на Смоутс и не можеше да отрече, че от време на време това му доставяше удоволствие — да изпуска насъбралата се в него ярост, като налага нещастниците. Беше ритал мъже, когато вече бяха на земята. Беше чупил ребра и носове и се бе усмихвал вътрешно, когато го молеха за милост. Какво беше още едно тресавище, когато обувките му вече бяха целите в кал?