— Няма я, забрави я! — Флинт забеляза, че голата глава на спътника му е заострена като куршум в горната си част. От двете ѝ страни и отзад имаше ивица от къса и проскубана коса. След миг видя перуката, която беше на известно разстояние от него, да плава като туфа испански мъх, загази към нея и я вдигна от водата. — Ето. — Флинт я подаде на собственика ѝ. Пелвис я взе и докато стискаше Мама в свивката на ръката си, започна да я изстисква. Ловецът на глави щеше да се разсмее, ако не си мислеше колко се беше отдалечил от тях Ламбърт. — Добре ли си?
Пелвис изпръхтя и се изплю. Целият трепереше. Избърса нос в предмишницата си и внимателно, дори някак почтително, си сложи перуката на главата. Тя застана накриво върху нея и изглеждаше сплескана на места, но Флинт видя как в очите на спътника му нахлува облекчение и как лицето му се отпуска като на човек, взел успокоително.
— Можеш ли да продължиш? — попита го ловецът на глави.
— Дайте ми минутка. Сърцето ми бие много силно. Трябва да знаете, че лесно ми се завива свят. Затова се наложи да зарежа сценичното си шоу. Добре ли я сложих?
— Малко е накриво вдясно.
Пелвис намести перуката.
— Миналата година припаднах на сцената. В клуб „Олди Голдис“ в Литъл Рок. Заведоха ме в болницата. Помислих си, че ще пукна. — Той млъкна, за да си поеме няколко дълбоки глътки въздух. — Не ми беше за първи път. Новината бързо се разнесе наоколо и не можах да си намеря повече ангажименти. Дайте ми минутка и ще се оправя. Можете ли да дишате? Аз едва успявам в тази жега.
— Проблемът ти е, че тежиш много килограми. Трябва да се откажеш от всичките вредни храни, които ядеш. — Флинт гледаше надолу по канала и преценяваше какво разстояние беше изминал Ламбърт. Преходът беше труден и за него, но вероятно даваше всичко от себе си двамата с момичето да се отдалечат колкото се може повече. Погледна отново Пелвис и този път перуката му заприлича на голямо телче за съдове, залепено за главата му. — Давам ти три минути, след което продължавам. Можеш да останеш тук или да се върнеш при колата.
На Пелвис вече не му пукаше дали ще е под безопасната светлина на сигналната ракета на Флинт, или не.
— Мога да се справя, ако вървите малко по-бавно.
— Казах ти, че няма да е лесно, нали? Гледай да не падаш и да не се удавиш, чуваш ли?
— Да, сър. — От смачканата перука на Пелвис се стичаше вода по лицето му. — Предполагам, че това е моят край, а? С господин Смоутс и тази работа?
— Май да. Трябваше да му кажеш за проблема си. Щеше да спестиш много неприятности на всички. — Флинт присви очи и бързо погледна към сигналната ракета. Може би им оставаха още петнайсет минути светлина. Може би. — Тази работа не е за теб, Айсли. Точно както не е за мен… да се обличам като Елвис Пресли и да се представям за него.
— Аз не се представям за него — поправи го Пелвис с цялата си сериозност. — Аз съм имитатор, а не самозванец.
— Както и да е. Трябва да се откажеш от вредната храна и да продължиш с имитациите.
— Лекарят ми ми каза същото нещо. Опитах се, но Бог ми е свидетел, че не е лесно да откажеш бисквитите с фъстъчено масло, когато не можеш да заспиш в три часа през нощта.
— Напротив, лесно е. Като за начало просто спри да си купуваш проклетите неща. Не си ли чувал за самодисциплина?
— Да, сър, това е нещо, което другите хора имат.
— Е, ти се нуждаеш точно от такава. В големи количества. — Флинт погледна ръчния си часовник, нетърпелив да тръгне след Ламбърт, но лицето на Пелвис все още беше зачервено. Трябваше да му даде още минута. Ако дебелакът получеше сърдечен удар, щеше да е голямо изпитание да извади туловището му от тресавището. Добре осъзнаваше, че сигналната ракета е на път да изгасне. Видя как Мама ближе брадичката на Пелвис и размахва късата си опашка. Изпита нещо подобно на завист. — Защо мъкнеш това псе навсякъде? Само се пречка.
— О, не бих оставил Мама, не, сър! — Пелвис млъкна за миг и погали мокрия гръб на животното, преди да продължи с по-тих глас: — Имах друго куче, което много приличаше на Мама. Казваше се Прис и живя с мен повече от шест години. Един уикенд я оставих при ветеринаря и тръгнах на път. Когато се върнах… мястото го нямаше. Бяха останали само тухли, пепел и изгорели клетки. Казаха, че е станал електрически пожар. Случило се късно през нощта и никой не бил там, за да го потуши. Трябвало да имат противопожарна система с пръскачки или нещо подобно, но нямаха. — Имитаторът млъкна отново, докато галеше кучето си. — Дълго време след това… сънувах кошмари. Как Прис изгаря в клетката си, как се опитва да излезе от нея, но не може. Вероятно си е мислела, че е направила нещо много лошо, защото не отидох да я спася. Струва ми се, че това е ужасен начин да умреш — да смяташ, че на никого не му пука за теб. — Той вдигна поглед към Флинт. Очите му изглеждаха по-хлътнали на зелената светлина. — Затова никога не оставям Мама. Не, сър.