— А, да. Ще думна, ще бумна и ще ти духна къщичката. Сбогом, магьоснико.
Да умреш при приспивна песен. Небеса.
Глава 31
Дулото на пистолета ми се видя по-голямо и дълбоко от външния национален дълг, когато той го насочи в лицето ми. Сивите му очи блеснаха над мерника и аз видях в тях решимост да дръпне спусъка. Но преди да успее да направи това, се вторачих решително в тях, проникнах в него с внезапна крещяща болка в слепоочията и оголих душата му.
Както обикновено, изпитах стремглаво втурване напред, сякаш бях всмукан в някакъв водовъртеж. Прехвърлих това усещане в главата на Дентън и за миг ми мина мисълта, че може би е по-добре да бъда застрелян, отколкото да нагазя по-дълбоко в нея.
Не мога да опиша добре какво видях там. Опитайте се да си представите прекрасно подредено място, нещо като Партенона или Монтичело[28]. Представете си, че всичко е уравновесено и пропорционално, всичко е загладено и спокойно. Разхвърляйте сини небеса над него, зелена трева наоколо, пухкави бели облаци, цветя и дечица, които тичат и си играят.
Сега добавете стотина години износване и захабяване. Изгладете линиите и ъглите, представете си мокри петна и изровени места, където ветровете са връхлитали. Направете небето мръснокафяво със смог. Унищожете тревата и я заменете с високи, грозни бурени. Изтръгнете цветята и оставете на тяхно място само изсъхнали, спаружени розови пръчки. Състарете момченцата до възрастни пияници, с измършавели, отчаяни лица, целите пропити с алкохол, а момиченцата превърнете в уморени, дръгливи проститутки, с вкоравени лица и студени, пресметливи очи. Придайте на красивото място аура на варварска изоставеност, където преминаващите хора следят сенките си като гладни котки, готови да се нахвърлят на плячка.
И тогава, след всичко това, след като всичките грижи, изпитания и трудности, с които се сблъсква един полицай в този свят, са правилно представени, излейте отгоре дебела, лепкава, черна утайка, която носи миризма на блато и привлича сиво-кафяви мухи. Оцветете го, направете това покритие да подчертава гнилостта, разложението и отчаянието, което довежда целия упадък до краен предел. Утайката прави всичко по-силно, по-горчиво, по-гнило и разложено.
Такъв беше Дентън вътре в себе си. Добър човек, но смазан от годините, отровен от властта, която беше поела контрол върху него, докато добрият човек е бил напълно погребан и са останали само мръсотия и разложение. Докато самото съществуване на предишния човек се превърне в горчив спомен, който прави още по-изпаднал в сравнение с него днешния.
Разбирах мъката и яростта на Дентън, че мрачната сила, която го е обзела, го беше тласнала в пропастта. Имаше един негов образ, коленичил в краката на някого, който му предоставя вълчата козина и след това изчезва. Това, че видях човека, който е бил някога, ми показа ясно звяра, в който се е превърнал с цялата му необузданост, глад и жажда.
По бузите ми се стекоха сълзи и гръбнакът ми се сгърчи в силни спазми. Можех да съжалявам Дентън и другите около него, но сега повече от всякога той ме уплаши ужасно. Бях спечелил няколко секунди поне с това вглеждане в душата му — но ще бъде ли то достатъчно, за да му попречи да ми пръсне черепа?
Дентън ме погледна, когато вникването в душите се прекъсна и ние се освободихме. Той не реагираше добре на това, което бе видял вътре в мен. Лицето му беше пребледняло, ръката му трепереше и дулото на пистолета се люлееше на една и друга страна. Посегна с другата си ръка, за да изтрие капките студена пот по лицето си.
— Не — каза Дентън, оглеждайки се наоколо със сивите си очи. — Не, магьоснико. — И отново вдигна пистолета. — Не вярвам в ада. И няма да те пусна. — След това изкрещя с цялата сила на дробовете си. — Няма да те пусна.
Напрегнах се, готов за безполезен опит да се хвърля настрани от пътя на куршума.
— Да — каза един спокоен глас. — Ще го пуснеш.
Една ярка червена точка се появи на гърдите на Дентън, приветлива като коледна светлинка. Обърнах глава и видях Марконе да се приближава по тревата, насочил пушката си право към Дентън, а до него застрашително стърчеше Хендрикс. Лакеите на Дентън фиксираха сцената с блестящите си очи. Мърфи лежеше на тревата, обърнала глава настрани, с крака към мен. Не можех да видя в какво състояние се намира и ме обзе страх и съжаление за нея.
— Марконе — каза Дентън. Гърбът му се изправи и присви очи. — Предателска отрепка.
Марконе щракна със зъби.
— Уговорката ни беше, че ще ми го доведете жив. И няма да го екзекутирате. Освен това е добре да премислите дали е разумно да използвате собствените си оръжия. Оставете на Макфин да го убие, когато пристигне.