Погледнах нагоре, без да изпускам гърлото му. Под лунната светлина стоеше Сюзан, стройна и грациозна за едно двукрако същество. Камерата беше в ръката и и се люлееше забравена настрани. Очите и бяха разширени от желание и тя вдъхваше аромата на нашата борба и на страха. Нещо се заби в съзнанието ми и въпреки че исках да я пренебрегна, да разпарям и да разкъсвам, се съсредоточих върху Сюзан и нейното изражение.
Върху очите и. Те не бяха разширени от страст.
Те бяха ужасени.
Тя беше ужасена от мен.
— О, боже — каза Сюзан. — Хари.
Падна на колене и се загледа в мен, в очите ми.
Усещах пулса на Дентън под езика си. Чувствах как скимтенето му вибрира в устата ми. Толкова бе лесно. Едно движение и никога няма да имам съмнения, страхове, въпроси. Никога вече.
И — нещо в мен ми каза, — никога няма да бъда Хари Дрезден отново.
Властта. Чувствах в себе си властта на колана, неговата магическа сила. Разпознавах ги ясно. Мрачната сигурност, неудържимото и безгрижно удоволствие. Разбирах защо имаше части от мен, които харесваха това толкова много.
Пуснах гърлото на Дентън и се отдръпнах от него. Пропълзях на лапите си и стомахът ми се сви, бунтувайки се срещу самата идея за това, което щях да направя. Изхлипах и изтръгнах колана от кръста си, разкъсвайки едновременно ризата си, и усетих как тялото ми отново странно натежа, стана тромаво и болките се върнаха. Раните, които бяха нищо за вълчата ми форма, сега отмъстително се върнаха в крехкия ми човешки вид. Хвърлих колана надалече, колкото може по-далече от мен. По лицето ми се стичаха горещи сълзи заради загубата на тази радост, енергия и невиждана сила.
— Копеле — обърнах се към Дентън. — Бъди проклето, жалко копеле. — Той лежеше настрана и скимтеше от раните си, които кървяха, а единият му крак бе подвит безсилно под него. Довлякох се до него и издърпах колана му. Хвърлих го при другите.
Сюзан се втурна към мен, но аз я спрях, преди да ме прегърне.
— Не ме докосвай — и казах, потвърждавайки го с всяка своя клетка. — Не ме докосвай сега.
Тя се олюля, сякаш думите ми я попариха.
— Хари — прошепна тя. — О, боже, Хари. Трябва да се избавим от всичко това.
От далечния край на пръстена от дървета се разнесоха яростни ревове. След това имаше някакво движение и се показа Мърфи, повела след себе си препъващите се тромави и голи вълчета «Алфа». Те излязоха от гората и се насочиха към мен, придвижвайки се наведени. В здравата си ръка тя носеше пистолет, вероятно взет от някой от труповете.
— Добре — казах аз, когато те се приближиха. Обърнах се с рамо към Сюзан и я избутах настрани. Не можех дори да я погледна. — Мърфи, ти и Сюзан изведете тези деца оттук, веднага.
— Не — отговори Мърфи. — Аз оставам.
Тя хвърли един гневен поглед към Дентън и се отвърна бързо от него. Даже не направи опит да провери какви са раните му. Вероятно нямаше да се трогне, дори ако той кървеше смъртоносно.
— Не можеш да направиш нищо на Макфин — казах аз.
— Да не би ти да можеш? — попита тя. Наведе се към мен и ме огледа внимателно. — За бога, Дрезден. Имаш кръв по цялата уста.
Аз изръмжах.
— Вземай децата и тръгвай, Карин. Аз се грижа за нещата тук.
Вместо отговор Мърфи дръпна предпазителя на пистолета.
— А аз съм единственият полицай тук — каза тя. — Не ти. Тук се извършват престъпления. Оставам до края. — Усмихна се напрегнато. — Поне ще разбера кои са добрите и кои лошите.
Изплюх нова ругатня.
— Нямам време да споря с теб. Сюзан, заведи децата до минивана.
— Но, Хари… — започна тя.
Напрегнатите ми емоции избухнаха в ярост.
— Има достатъчно кръв по ръцете ми вече — изкрещях аз. — Изведете тези деца оттук, по дяволите.
Мургавото лице на Сюзан побеля и тя се обърна към най-близкото голо, мокро и треперещо вълче — оказа се Джорджия. Хвана ръката на младата жена, накара останалите да се подредят в редица, хванати за ръка, и след това ги поведе навън. Гледах как се отдалечават и усетих, че в мен се настаняват яд и съжаление, и страх в цялата тази бъркотия.
От далечната страна на дърветата се разнесе нов яростен вой, боровете се разлюляха, след което се чу внезапен лай на истинско страдание. Тера. Викът на вълчицата се превърна във френетично гъргорене, след което замлъкна. Мърфи и аз тръгнахме към дърветата. Стори ми се, че зърнах бегло проблясване на червени очи зад тях, след което се загубиха.
— Идва насам — каза Мърфи. — Иска да заобиколи и да стигне до нас.
— Да — казах аз.
Кръвта на върколака бе кипнала след бесния танц с Тера. Той ще се хвърли на първия, когото види. Устата ми се сви горчиво. Имах ясна представа за намеренията му сега.