След няколко дни ми се обади и каза:
— Дължите ми живота си, господин Дрезден. Сигурен ли сте, че не искате да разговаряме по работа?
— Аз не виждам така нещата, Джон — отговорих му аз. — Вие ми дължите вашия живот. В края на краищата, ако се бяхте освободили, щяхте да паднете в ямата и да бъдете изяден заедно с всички останали. Вие преценихте, че най-големият ви шанс за оцеляване е да успеете да освободите мен, магьосника, който се занимава с такива неща и може да се справи със случая.
— Разбира се — каза Марконе с нотка на разочарование. — Надявах се, че не сте го осъзнали. Въпреки това, Хари…
— Не ме наричайте Хари — отсякох и затворих телефона.
Сюзан засне смъртта на върколака от по-малко от петдесет метра с качествен обектив и специален високочувствителен филм. Светлината от амулета осветяваше сцената много драматично, без всъщност да показва твърде много подробности. Виждаше се само гърбът ми и как въртя нещо светещо наоколо и след това го изхвърлям към чудовището, а то изглежда като нещо едро и космато в сянката. В момента, когато освободих заклинанието, в продължение на цяла секунда имаше смущения, тъй като магията обърка камерата на Сюзан дори от такова разстояние.
Във филма смущенията са изчистени и се вижда как Мърфи застрелва Дентън зад гърба ми, миг преди той да ми пръсне черепа с тоягата си. След това тя се обръща като Рамбо, отскача от пътя на бясното създание и изпразва останалия си пълнител в него чисто рефлекторно.
Мърф и аз знаехме отлично, че куршумите не са му причинили нищо и че това беше автоматично движение от нейна страна, но аз нямах нужда върху мен да се съсредоточи повече внимание. Според камерата тя беше истинският герой и за мен това беше напълно в реда на нещата.
Филмът на Сюзан мина по сутрешните новини и беше повторен след два дни по Девети канал, с което произведе силно впечатление в Чикаго. Филмът направи Мърфи доста популярна, гласоподавателите и мнозина от градските съветници я подкрепиха, така че вътрешното разследване бе отменено. Сега тя разполага с доста повече влияние от преди. Политиците от Градския съвет платиха дори за истинска табелка на вратата на кабинета и.
Странното нещо беше, че филмът изчезна след два дни. Никой не знаеше какво е станало с него, но филмовите техници заедно с видеолентата на канал Девет също изчезнаха и останаха само няколко разпръснати копия с ниско качество. След няколко дни се появиха експерти, които започнаха да твърдят, че лентата е била фалшифицирана, и определиха всичко като най-обикновена измама, извършена от жълтата преса.
Някои хора не могат просто да повярват, че свръхестественото съществува реално. Често така мисли и Федералното правителство. Но дори някои наистина да вярват, скоро няма да има никакви доказателства за съществуването на върколаци и за нестабилността на някои агенти на ФБР.
Изчезването на филма не попречи на Сюзан да получи повишение в «Аркейн», голямо повишение и честта да гостува в шоуто на Лари Кинг и на други подобни места. Тя звучеше много убедително и накара мнозина да се замислят. Нейната рубрика започна да се публикува и другаде. Може би след няколкостотин години хората ще могат да гледат на реалностите на живота без толкова предразсъдъци.
Аз обаче се съмнявам.
За известно време не се обаждах на Сюзан, след като ме беше видяла да се превръщам в чудовище, каквото може би бях. Тя не ми досаждаше, но подсказваше, че е наблизо. Понякога ми пращаше цветя или пица в офиса ми, когато работех до късно. Какво момиче.
Тера беше тежко ранена, но се възстанови благодарение на възвръщането си към човешка форма и бързата помощ, която и оказа Мърфи. Поиска да се срещнем в парка край Вълчото езеро и когато се появи там, носеше дълга черна рокля.
— Исках да ти кажа, че ти направи всичко възможно. И да се сбогувам с теб — каза тя. След което хвърли от себе си роклята. Беше съвсем гола, ако не се броят някои белези. — Сбогом.
— Къде ще отидеш? — опитах аз.
Тя обърна към мен едно кехлибарено око.
— Имам семейство — каза тя. — Не съм ги виждала отдавна. Ще се върна при тях.
— Може би ще ми се обадиш някога?
Очите и блеснаха и тя ми се усмихна малко тъжно.
— Не, Хари Дрезден. Ние не правим така. Ела някоя зима в Северозападните високи планини. Може да съм там.