Спрях, когато компасът се насочи към едно място, което изглеждаше като изоставен универсален магазин, и загасих двигателя. Вярната костенурка изтрака благодарно и спря. Извадих картата на града от жабката и хвърлих един бърз поглед за миг. Уошингтън Парк и Бърнам Парк, където бяха извършени четири от убийствата миналия месец, бяха на по-малко от миля от двете ми страни.
Побиха ме тръпки. Това изглеждаше идеалното място за откриване на убиеца Лобо.
Излязох от колата. В дясната ръка държах стрелящата пръчка, а в лявата — компаса. На лявата ми китка подрънкваше защитната гривна. Пистолетът ми беше подръка в левия джоб на шлифера. Спрях за миг да си поема дъх, да проясня мислите си и да реша какво точно искам да направя.
Нямах намерение да повалям убиеца, който и да беше. Исках само да установя местонахождението му заради Мърфи. Тя ще може да го постави под наблюдение и ще го пипне, когато се опита да нанесе удар следващия път. Дори ако успея да го заловя, Мърфи няма да може да състави обвинение, почиващо на думите на професионален магьосник. На градските съдии много ще им хареса един полицай да се изправи пред тях и да започне да разказва подобни щуротии.
Завъртях на пръста си стрелящата пръчка и тръгнах напред. Това беше правилно. Не се нуждаех от признанието на правосъдието за моята сила, за да я приложа.
Витрините на бившия магазин бяха заковани с дъски. Опитах ги една по една и открих такава, която леко поддаде. Спрях и я огледах внимателно, за да видя дали няма прикачена към нея някаква аларма.
Като например жичката, завързана на долния и край и окичена с малки звънчета. Ако бях бутнал дъската по-навътре, те щяха да се раздрънкат. Вместо това внимателно освободих жичката от гвоздея, който я държеше, и бавно я спуснах заедно със звънчетата на пода. След което се вмъкнах в тъмното помещение на изоставения магазин.
Мястото беше доста призрачно. Все още стърчаха скелетите на рафтовете, отдавна изпразнени от стоки. От тавана висяха в безпорядък празните кутии на флуоресцентните лампи, а подът под тях беше посипан от стъклените парчета на счупените тръби. Единствената светлина идваше от улицата, но от задната част на магазина проникваше някаква допълнителна светлина. Проверих окървавения компас. Стрелката сочеше право към този източник. Затворих очи и се ослушах. Това беше изкуство не много трудно за усвояване, но повечето хора не подозират, че то съществува. Чух гласове, поне два, които говореха в приглушени и забързани тонове.
Промъкнах се към задната част на магазина, като използвах празните рафтове за прикритие. Затаих дъх и надникнах над последния ред.
Около един газов фенер за къмпинг се бяха събрали момчета и момичета с най-различен външен вид и ръст. Бяха облечени във всички нюанси на черното — повечето носеха якета, каишки и гривни от черна кожа. Някои имаха обеци на ушите или носа, а един беше татуирал врата си. Ако бяха едри и мускулести, щяха да са доста заплашителни, но те не бяха. Приличаха повече на студенти и дори на още по-млади, пъпчиви или с гелосани коси, а брадите им по момчешки едва бяха наболи. Изглеждаха странно и не на място.
Четирима или петима от тях бяха наобиколили някакъв як младеж, висок не повече от метър и шейсет. Имаше големи очила и дебели пръсти и повече би му прилягало да си играе вкъщи с пластмасов пистолет, отколкото да носи кожените ръкавици с шипове на всеки пръст. Беше застанал с ръце на хълбоците и гледаше гневно към едно кльощаво русо момиче, с цяла глава по-високо от него. Очертанията на дългото и тяло, извито като върбова клонка, бяха доста странни, а тъжното и продълговато лице изразяваше силен гняв. Косата и стърчеше по главата и падаше пред лицето като рошава грива, но в очите блестеше едва сдържано негодувание. Друга групичка от пет-шест младежи се беше събрала около нея и всички като че ли бяха много напрегнати.
— А пък аз ви казвам — изръмжа младежът с приглушен глас, — че трябва веднага да излезем. Не можем да спираме, докато не изловим всичките и не ги разкъсаме на парчета.
Чу се одобрително мърморене сред тези, които го заобикаляха.
— Били, кълна се — отговори русата, — че ти си истински идиот, натъпкан с тестостерон. Ако излезем точно сега, ще ни изловят като пилци.
— Помисли с главата си, Джорджия — отвърна Били. — Да не мислиш, че те вече не са разбрали? Могат да ни пипнат още сега, ако решат да нанесат удар.