— Майко мила! — казах аз. — И как са го спрели?
— Убили го — каза Боб. — Ето най-сетне къде са потрябвали сребърни куршуми, Хари. Само среброто може да надвие лугару, и не само това, но то трябва да бъде наследено от член на семейството. Наследствени сребърни куршуми.
— Наистина? Защо обикновените сребърни не действат?
— Не аз създавам законите на магията, Хари. Знам само какво казват и кога се променят. Този никога не е променян. Допускам, че съдържа някакъв елемент на жертвоприношение.
— Наследствено сребро — измърморих аз. — Добре. Да се надяваме само, че нашият не е лугару.
— Бързо ще разбереш дали е такъв — каза Боб мъдро. — Насред този град ще имаш поне десетина убити при всяко пълнолуние. Така ли е?
— Вече имаше десетина убити при предишното пълнолуние.
Разказах на Боб за убийствата Лобо и му дадох цялата информация, която бях получил от Мърфи, след което се заех със следващата отвара. Изсипах във водата необходимите съставки: пластмасово фолио за зрение, парченце обикновен бял памук за осезание, малко дезодорант за обоняние, порив от вятър за слух, лист повехнала стара маруля за вкус и накрая добавих късче бял лист за разум и малко приповдигната музика за дух. Съставките бяха досадни. Самата отвара изглеждаше и ухаеше досадно. Върхът!
— Много жертви, казваш — коментира Боб. — Ще ти кажа, ако се сетя нещо. Бих искал да знам повече.
— Искам ти да научиш повече — му казах аз. — Излез и виж какво още можеш да изкопчиш за върколаците.
Боб изсумтя.
— Лошо, Хари. Аз съм интелектуален дух, а не момче за поръчки.
Когато произнесох обаче думата «излез», очите му блеснаха.
— Ще ти намеря още романтични книги, Боб — предложих му аз.
Зъбите на Боб изтракаха.
— Дай ми двайсет и четири часа отпуск — каза той.
Поклатих глава.
— Забрави. Последния път, когато те пуснах, ти нахлу на едно парти в колежа «Лойола» и им спретна оргия.
— Не съм направил никому нищо лошо.
— Но онези хора не са те молили за това. Няма начин, Боб. Направи си удоволствието и вече няма да те пускам навън.
— Хайде бе, Хари.
— Не — отсякох аз.
— Само за една кратка нощ…
— Не — повторих аз.
Очите на Боб светнаха и той ме попита:
— Нови любовни романи? Но не като онези стари и смачкани. Искам нещо от списъка на бестселърите.
— А пък аз те искам обратно тук преди залез — възразих му аз.
— Добре — отсече Боб. — Не мога да повярвам, че си толкова неблагодарен след всичко, което съм направил за теб. Ще видя дали мога да изровя някакво име. Може би има няколко духа, които биха ти доставили сочна информация.
Оранжевите светлини на очите му проблеснаха, изтекоха от черепа като някакви мъгливи облаци, след което прелетяха над стълбата и изчезнаха от лабораторията.
Въздъхнах и започнах да разбърквам втората отвара. Щяха да минат часове, докато сваря и двете, след което трябваше да вкарам магията в тях, затова седнах пред бележника и започнах да пиша доклада. Опитвах се да не обръщам внимание на болката, която се изкачваше нагоре по врата ми към главата, но това не помагаше особено.
Трябваше да помогна на Мърфи да открие убиеца, който и да е той, избягвайки едновременно всякакви сблъсъци с ФБР. В противен случай щяха да я изхвърлят от работа и дори аз да не попадна в затвора, щях да си загубя препитанието. Един от хората на Джони Марконе беше убит и беше глупаво да се мисли, че той ще запази спокойствие и няма да направи нищо в отговор на това. Сигурен бях, че гангстерът ще надигне глава, рано или късно.
Извън всичко това някакво чудовище вилнееше в мрака и полицията и ФБР бяха безпомощни срещу него. Оставах само аз, Хари Дрезден, вашият приятел и съсед магьосник, който трябва да се изпречи и да направи нещо. А ако убиецът помисли, че аз се забърквам в историята, без никакво съмнение ще бъда следващата му жертва. Неприятностите ми се увеличаваха.
Хексенволф, върколак, ликантроп, лугару.
Каква ли щеше да бъде следващата им стъпка?
Глава 8
Полицейското управление в центъра беше конгломерат от здания, построени през годините, за да отговарят на нарасналата нужда от правозащитни действия. Те не си пасват едно на друго и са изградени в различни стилове, но имат нещо общо с институцията, която приютяват — споили са се в едно съгласувано цяло. Специалният отдел се помещава в голямо, доста овехтяло здание, огромен куб, който се крепи въпреки годините, мръсотията, саждите и графитите по стените му. Прозорците и вратите са защитени с решетки и то се гуши между съседните по-високи постройки, като стар булдог между цяла глутница непослушни паленца, опитващ се да наложи ред и дисциплина.