Намръщих се.
— И аз чух нещо такова. Но какво интересно има в това за теб и за «Аркейн»?
— Най-успешният следовател на полицейското управление в областта на паранормалното да бъде изхвърлен? Дори хората да не го вярват, Мърфи върши много добра работа. Ако бъде уволнена и аз успея да покажа, че броят на мистериозните престъпления и необяснимите убийства се увеличава след нейното отстраняване, може би хората ще започнат да вярват на вестници като «Аркейн». И на личности като теб.
Поклатих глава.
— Хората не искат повече да слушат за магия. Или за неща, изникващи от мрака. Повечето са щастливи, че не знаят.
— А когато някой бъде убит заради това?
Вдигнах рамене.
— Тогава се намесват хора като Мърфи и мен.
Сюзан ме изгледа недоверчиво.
— Трябва ми нещо стабилно, Хари. Свидетелски показания, евентуално фотография.
— Не можеш да направиш снимка на нещо свръхестествено. Енергиите, които кръжат около него, са толкова силни, че ще разстроят фотоапарата. Освен това създанието, с което се занимавам сега, е твърде опасно. Можеш да пострадаш.
— Ами ако снимам отдалече? — настоя тя. — С телеобектив?
Поклатих глава.
— Не, Сюзан. Не мога нищо да ти кажа. За твое и за мое добро.
Тя сви устни.
— Добре — каза тя рязко и тръгна надолу по стълбите.
Като че ли ми става навик да крия известен тип информация от хората. Не само моята работа и свобода бяха застрашени, но и работата на Мърфи, а сега изглеждаше, че и любовният ми живот, или каквото го заместваше, също беше под заплаха.
Опитах се за момент да преценя какви са чувствата ми към Сюзан, но това беше безнадеждно. Тя работеше като репортер за вестник «Аркейн», жълт вестник, разпространяван главно в Чикаго. Най-често публикуваха заглавия като например, че Елвис Пресли и Джон Кенеди са забелязани да изпълняват дует в Атлантик сити или нещо подобно, но от време на време Сюзан успяваше да напипа нещо от истинския свръхестествен мир, за който хората бяха напълно забравили в полза на науката. Тя беше много добра и абсолютно неудържима.
Освен това беше очарователна, красива, духовита и изключително сексапилна. Нашите срещи често се превръщаха в дълги и страстни вечери, било у тях или при мен. Връзката ни траеше от доста време и никой от нас не се и опитваше да я дефинира. Предполагам, че и двамата се притеснявахме от подобно нещо, защото в такъв случай ще премислим и ще си кажем, че не си струва.
Продължих по стълбите и в ума ми цареше пълна бъркотия от окървавени трупове, диви зверове, сърдити бивши ученици и знойни тъмни очи. Има моменти, когато работата пречи на любовния ми живот. Но едно е сигурно — в това няма никаква скука.
Вратата на Специалния отдел се отвори миг преди да стигна до нея, и аз се заковах на място. Зад нея се появи агент Дентън от ФБР, висок и строен в своя безупречен сив костюм. Той също спря и ме изгледа, задържайки вратата с една ръка. Под сивите му очи имаше торбички от умора, но те продължаваха пресметливо да оглеждат, а вените на челото му бяха подути от напрежение.
— Господин Дрезден — каза той и ми кимна.
— Агент Дентън — отговорих аз любезно, дори приятелски. — Извинете ме, трябва да предам нещо на лейтенант Мърфи.
Дентън се намръщи леко, след това погледна назад към стаята, преди да излезе в коридора и да затвори вратата след себе си.
— Може би сега не е най-подходящият момент да я видите, господин Дрезден.
Погледнах към часовника на стената, който показваше осем без пет.
— Тя искаше да и го донеса рано.
Отстъпих настрани и се опитах да го заобиколя.
Той опря длан на гърдите ми — само толкова. Но беше як. Може би малко по-нисък от мен, но с много повече мускули. Не ме погледна в очите и заговори със спокоен глас:
— Вижте, Дрезден, това, което се случи снощи, не изглеждаше добре, но повярвайте ми, нямам нищо против лейтенант Мърфи. Тя е добър полицай и си върши работата. Обаче трябва да спазва правилата като всички останали…
— Ще го имам предвид — казах аз и тръгнах отново.
Той продължи да натиска гърдите ми.
— В момента при нея има следовател от Вътрешния отдел. Той вече е в лошо настроение заради досадните въпроси на някаква репортерка. Наистина ли искате да влезете вътре и да го принудите да започне да задава всякакви въпроси?
Погледнах го намръщено. Той смъкна ръката си от гърдите ми. Въпреки това не го заобиколих.
— Вие знаехте ли, че я разследват?
Дентън вдигна рамене.
— Можеше да се очаква. Много от това, което се случи в миналото, е съмнително.