— Здравейте, агент…
— Харис — каза той. — Роджър Харис.
— С какво мога да ви бъда полезен, агент Харис?
— Искам да знам нещо, господин Дрезден. Можех да ви попитам миналата нощ, но не успях. Сега искам да ми кажете. — Той се огледа отново като заек, преследван от лисици, и попита: — Вие истински ли сте?
— Много хора ми задават същия въпрос, агент Харис — казах аз. — Ще ви отговоря по същия начин. Опитайте и ще разберете.
Той си прехапа устната и ме погледна за минута. След това кимна рязко и поклати глава.
— Добре — каза той. — Добре. Мога ли да ви наема?
Повдигнах вежди изненадано.
— Да ме наемете? За какво?
— Мисля… мисля, че знам нещо. Относно убийствата Лобо. Опитах се да накарам Дентън да проверим, но той каза, че нямало достатъчно доказателства. Никога няма да можем да ги проследим.
— Кого? — попитах аз внимателно.
Само това ми трябваше, да ме забъркат в още една каша. От друга страна, като независимо лице, аз мога да надникна там, където полицията не може. Ако успея да измъкна нещо за Мърфи или открия убиеца и го спра със средства извън легалните канали, това съвсем не беше за изпускане.
— В Чикаго има една банда — започна Харис.
— Без майтап? — попитах аз, като се направих на изненадан.
Момчето не схвана това.
— Да. Те самите се наричат «Уличните вълци». Имат много лоша репутация дори за този град. Даже истинските бандити ги избягват. Твърдят, че бандата притежава особени сили. Територията на «Уличните вълци» е около Четирийсет и девета Стрийт Бийч.
Той ме изгледа напрегнато.
— Край университета — допълних аз. — Близо до парковете, където станаха убийствата миналия месец.
Той закима като доволно кученце.
— Да, точно там. Разбирате ли за какво говоря?
— Разбирам, моето момче, разбирам — казах и си потърках окото. — Дентън не може да отиде там и затова ви прати да ме накарате аз да свърша тази работа.
Той се изчерви толкова силно, че чак луничките му изчезнаха.
— Аз… Хм…
— Не се притеснявайте — казах му аз. — Не правите нищо лошо, а освен това се е наложило да станете прекалено рано тази сутрин и т.н.
Харис прехапа устната си и кимна.
— Да, добре. Ще го направите ли?
Въздъхнах.
— Предполагам, че не можете официално да ми платите хонорар?
Това дори не беше въпрос, а само намек.
— Наистина. Официално вие сте съмнителен източник дори като консултант.
Кимнах.
— Така си и мислех.
— Ще можете ли, господин Дрезден? Ще го направите ли?
Съжалих дори преди да си отворя устата.
— Добре — казах аз. — Ще проверя. Но в замяна на това искам цялата информация, която ФБР и чикагската полиция имат за мен.
Харис пребледня.
— Искате да ви копираме досието?
— Да — казах аз. — Мога да го получа по силата на закона за достъп до информацията. Просто искам да си спестя пощенските разходи и времето. Уговаряме ли се?
— Боже мой. Дентън ще ме убие, ако разбере за това. Много мрази да се нарушават правилата.
Продължи да си дъвче устните, докато останах с впечатлението, че ще ги отхапе.
— Имате предвид, че ги е нарушил, като ви е пратил при мен? — вдигнах аз рамене. — Спокойно, момче. Това е моето условие. Лесно ще ми откриете телефонния номер, ако промените намерението си.
Опитах се да запаля мотора на костенурката, той се изкашля, изтропа и тръгна.
— Чудесно — каза той. — Разбрахме се.
И ми протегна ръката си.
Стиснах я, потвърждавайки сделката, и едновременно с това изпитах неприятно чувство. Харис се отдалечи от костенурката колкото може по-бързо, продължавайки да се оглежда нервно.
— Това беше глупаво, Хари — си казах аз. — Не биваше да се забъркваш в още нещо.
Прав бях. Но възможната полза оправдаваше риска. Можех да открия убийците, да ги спра и едновременно с това да открия в какво ме обвинява полицията. Това ще ми помогне да уредя нещата с Мърфи. Даже може да я измъкна от неприятностите, в които се е забъркала.
— Кураж, Хари — си казах. — Трябва само да се огледаш около леговището на бандата. И ще ги попиташ дали наскоро не са убивали някого. Какво толкова?
Глава 9
Само на една пресечка от Четирийсет и девета Стрийт Бийч имаше изоставен автосервиз, от онези, които се намират само в най-лошите квартали на града. Постройката беше направена от гофрирани метални листове, заварени върху стоманен скелет, и корозията от дъжда и от влагата на езерото бе накарала ръждата да образува мехури и да се стича в локви по земята наоколо. От едната страна на сервиза имаше празно място, а от другата се издигаше нещо като вехтошарски магазин, където крадците и мошениците разменяха пистолетите и ножовете си за няколко долара, когато нещата не вървят добре за тях. Над сградата висеше изкривена табела, на която пишеше АВТОСЕРВИЗ "ПЪЛНОЛУНИЕ". Паркирах костенурката на чакълестия паркинг, само на няколко метра от мястото.