Паркирах костенурката пред моя офис и си потърках очите. Не исках никого да убивам, но Паркър и неговата глутница едва ли ще ми предоставят някакъв избор. Може да се наложи да извърша доста убийства, ако искам да остана жив.
Опитах се да не мисля в какво ще се превърна, ако оцелея. Ще изгоря този мост, когато се наложи да го премина.
Исках да вляза в кабинета си и да поработя през всичките оставащи часове до края на деня. Ще почакам Мърфи да ми се обади и ще и кажа всичко, което знам. Ще си държа очите отворени, в случай че Паркър или някой от неговата банда се появи. Нямаше какво повече да правя, и това беше предостатъчно.
Изкачих се до офиса ми, отключих го и запалих лампите. Зад бюрото ми седеше Джони Марконе — Джентълмена, облечен в официалния си тъмносин костюм, а до него стърчеше неговият едър бодигард, господин Хендрикс.
Марконе ми се усмихна, но ъгълчетата на очите му не помръднаха.
— А, господин Дрезден. Чудесно. Трябва да поговорим.
Глава 10
Очите на Марконе имаха цвета на стари, захабени доларови банкноти. Кожата му беше обветрена, с тен на човек, който живее на открито. Край очите и устните му имаше бръчки, като че ли се усмихва, но това рядко бе искрено. Костюмът му струваше поне хиляда долара. И представете си, той седеше на моя стол и ме наблюдаваше с най-делово изражение.
Изправен зад него, господин Хендрикс имаше вид на колежански футболист, който не е бил достатъчно умен да премине в професионалната лига. Вратът на Хендрикс беше колкото талията ми, а ръцете му — достатъчно големи, за да покрият лицето ми, и достатъчно силни, за да го смачкат. Рижата му коса бе подстригана късо, а лошо скроеният му костюм имаше вид, като че всеки миг ще се пръсне по шевовете. Не можех да видя дали има пистолет, но бях сигурен, че носи.
Застанах на вратата и погледнах за миг Марконе, но това не го смути. Той беше срещал вече моя поглед и беше проникнал в мен по-дълбоко, отколкото аз в него. Очите ми не криеха повече заплаха за него.
— Напуснете офиса ми — казах аз, след като влязох и затворих вратата.
— Хайде, хайде, господин Дрезден — каза Марконе с бащински упрек в тона си, — така ли се разговаря с бизнес партньор?
Намръщих се.
— Не съм ви никакъв партньор. Вие сте измет. Най-лошият престъпник в града. Някой ден полицията ще ви пипне и не ви искам в моя офис. Вън!
— Полицията — каза Марконе — ще бъде най-добре ръководена от частни, а не от обществени институции. По-добро заплащане, по-големи печалби…
— И по-лесна за подкупване, корумпиране и манипулиране — добавих аз.
Марконе се усмихна.
Свалих си шлифера и го хвърлих върху масата до вратата, отрупана с брошури със заглавия «Вие и вещиците» и «Искате ли да правите магия? Питайте мен». Откачих стрелящата пръчка от презрамката и я поставих спокойно на плота пред мен. Той вероятно си спомни какво направих във «Варсити» миналата пролет.
Погледнах към него.
— Още ли сте тук?
Марконе кръстоса ръце пред себе си.
— Имам едно предложение за вас, господин Дрезден.
— Не — отвърнах аз.
Марконе се подсмихна.
— Мисля, че поне трябва да ме изслушате.
Погледнах го право в очите и също се усмихнах.
— Не! Махайте се!
Бащинското му поведение изчезна и очите му станаха ледени.
— Нямам нито време, нито търпение за вашите детинщини, господин Дрезден. Убиват хора. Вие работите по случая. Имам информация за вас и искам да ви я предоставя — срещу определена сума.
Изпънах се и го погледнах за минута, след което казах:
— Добре. Каква е цената ви?
Марконе протегна ръка и Хендрикс му подаде една папка. Марконе я пое и я постави върху издрасканата повърхност на моето дървено бюро, след което я разтвори.
— Това е договор, господин Дрезден. Наемам ви в моята фирма като консултант по въпросите на сигурността. Условията са доста щедри. Вие сам ще посочите работните си часове, не по-малко от пет на месец. Можете да попълните размера на заплатата си веднага, аз искам само да уговорим формално нашите работни взаимоотношения.
Приближих се до бюрото ми. Видях, че Хендрикс леко се отдръпна, като че ли се подготвяше да прескочи бюрото и да се хвърли върху мен, но не му обърнах внимание. Взех папката и разгледах договора. Не съм юрист, но добре познавам тези видове сделки. Предложението на Марконе беше много изгодно. Той ми предлагаше работа, за която можех само да мечтая — почти никакви задължения и колкото пари поискам. Даже имаше клауза, която уточняваше, че от мен не може да се очаква и да се иска да изпълнявам незаконни задачи.