С толкова пари бих могъл да живея както си искам. Ще престана да драскам за всеки долар и да си троша краката за всеки параноичен маниак, който иска да ме наеме, за да изследвам духовете, обсебили кравата на пралеля му. Ще подновя четенето и ще се отдам на магическите експерименти, за които ме сърбят ръцете отдавна. Няма да живея вечно и всеки час, пропилян в търсене на летящи чинии, би могъл да бъде използван за неща, които наистина ме интересуват.
Проклетият съблазнителен договор.
Беше много удобен кучешки нашийник.
— За идиот ли ме имате? — попитах аз и хвърлих папката на бюрото.
Марконе повдигна вежди и устата му леко се отвори.
— Часовете ли ви притесняват? Можем да намалим минимума на един час седмично? Дори месечно?
— Не са часовете — казах аз.
Той разпери ръце.
— Какво тогава?
— Фирмата. Само като си помисля, че един наркотрафикант и убиец иска да му се закълна в лоялност. Не ми харесва източникът на вашите пари. По тях има кръв.
Марконе отново присви ледените си очи.
— Помислете добре, господин Дрезден. Няма да повторя предложението си.
— Може ли да ви предложа нещо, Джон? — казах аз. Видях как ъгълчетата на устните му се присвиха, когато произнесох малкото му име. — Кажете ми каквото знаете и аз ще направя всичко възможно, за да пипна убиеца, преди да стигне до вас.
— Защо мислите, че съм притеснен, господин Дрезден? — каза Марконе и придаде лек подигравателен оттенък на въпроса си.
Вдигнах рамене.
— Вашият бизнес партньор и любимият му бодигард бяха изкормени миналия месец. Спайк пък бе разкъсан на парчета снощи. И сега вие изпълзявате от дупката си и ми подхвърляте информация, за да ми помогнете да пипна убиеца, и ме насилвате да ви стана телохранител. — Наведох се напред, опрян на лакти, и сведох глава, докато очите ми се изравниха на няколко сантиметра с тези на Марконе. — Шубе ли ви е, Джон?
Лицето му се сгърчи отново и почти усетих миризмата на лъжата му.
— Естествено, че не, господин Дрезден. Не можете да си спечелите положение в живота, подобно на моето, само с безразсъдство.
— А само с коравосърдечие, нали?
Марконе стовари дланите си върху бюрото и се изправи. Аз също се изправих, достатъчно, за да стърча над него и да се вторача в очите му.
— Аз съм бизнесмен, господин Дрезден. Може би предпочитате по улиците да цари анархия? Войни между съперничещи си банди? Аз въвеждам ред в този хаос.
— Не. Вие само правите хаоса по-резултатен и организиран — отвърнах му аз. — Можете да казвате каквото си искате, но това не променя факта, че вие сте мошеник, проклето животно, което трябва да попадне, където му е мястото. Нищо повече.
Безизразното лице на Марконе побеля. Челюстите му се сключиха над бесните слова, които напираха отвътре. Бях го натиснал здраво с гнева си, излязъл извън контрол. Вложих целия си страх и безпокойство в тези отровни думи и ги захвърлих срещу него като метални отпадъци.
— Какво става тук, Джон? Какво е това? Видяхте ли Спайк? Видяхте ли как са раздрали лицето му? Видяхте ли, че са го изтърбушили? Аз видях. И можах даже да помириша какво е обядвал. Можете ли да си представите това да се случи на вас, Джон?
— Не се обръщайте така към мен — каза Марконе с бавен и леден глас, който моментално укроти моето разгорещяване. — Ако се намирахме на обществено място, щях да накарам да ви убият за тези думи, господин Дрезден.
— Ако бяхме на обществено място — отговорих му аз, — сигурно щяхте да опитате. — Изправих се и погледнах отвисоко към него, без да обръщам внимание на стърчащия над мен Хендрикс. — Сега се пръждосвайте от моя офис.
Марконе оправи сакото и връзката си.
— Допускам, господин Дрезден, че ще продължите разследването си заедно с полицейското управление.
— Естествено.
Марконе заобиколи бюрото ми, мина покрай мен и се насочи към вратата. Хендрикс го последва, огромен и спокоен.
— В такъв случай в мой интерес е да приема предложението ви и да помогна на разследването с каквото мога. Поинтересувайте се за името Харли Макфин. И проверете проекта за Северозападния проход. Вижте къде ще ви отведат те.
Той отвори вратата.
— Защо трябва да ви вярвам? — попитах аз.
Той се обърна към мен.
— Надникнахте в съкровените дълбини на душата ми, господин Дрезден. Вие ме познавате толкова отблизо и дълбоко, че аз все още не мога да разбера докъде. Както и аз познавам вас. Би трябвало да знаете, че имам достатъчно причини да ви помогна и че информацията е важна. — Той се усмихна отново смразяващо. — А също така, че не е разумно да ме превръщате в неприятел. Не исках да става така.