Аз присвих очи.
— Ако ме познавате толкова добре, би трябвало да знаете, че друг път няма.
Той сбърчи устни, но не направи опит да ме опровергае.
— Жалко — каза, — наистина жалко.
След което излезе. Хендрикс ми хвърли един поглед със свинските си очички и го последва. Вратата се затвори след тях.
Въздъхнах дълго и на пресекулки и се стоварих на бюрото си. Подпрях лицето си с ръце и забелязах, че треперят. Не бях осъзнал досега колко дълбоко се отвращавам от Марконе и от всичко, което той представлява. Не съзнавах колко много ме беше наранило свързването на моето име с неговото. Не знаех колко много ми се иска да скоча и да му размажа носа с юмруци.
Поседях така в продължение на минути, за да се укроти сърцебиенето ми и да си поема по-спокойно дъх. Марконе можеше да ме убие. Можеше да накара Хендрикс да ме разкъса или да ми пусне един куршум още тук — но не го направи. Това не беше в негов стил. Не можеше да ме елиминира точно сега, след като упорито бе разпространил сред престъпния свят слуха, че между нас двамата има някакъв съюз. Трябва да бъде по-прикрит и по-хитър. Да накара Хендрикс да ми пръсне мозъка по пода, не беше начинът.
Замислих се за това, което каза, и последствията от приемането на моето предложение. Той беше застрашен. Нещо го беше уплашило — нещо, което не може да проумее и с което не може да се пребори. Затова искаше да ме наеме. Като магьосник аз мога да превръщам неизвестните величини в нещо, което може да се измерва. Като свалям булото на ужаса, което покрива тези неща, по някакъв начин помагам на хората да се справят с тях. Марконе искаше да застана до него и да му помогна да не се плаши повече от неизвестното, което се спотайва в мрака.
По дяволите, и той е човек.
Потреперих. Исках да го намразя, но единственото, което успявах да постигна, беше отвращение и може би яд. Много от нещата, които каза, бяха верни. Марконе си беше бизнесмен. Той ограничи насилието по улиците — но парите, които престъпниците изсмукваха от града, станаха много повече. Той бранеше плътта на града, но пиеше кръвта и тровеше душата му. Това нищо не променяше, абсолютно нищо.
Но да виждам, че човекът, когото познавах, хищникът с тигрова душа, бизнесменът убиец е изплашен от това, срещу което аз самият трябваше да се изправя, наистина ми изкара акъла и в работата, която ми предстоеше, се появи елемент, който отсъстваше досега — заплахата.
Това обаче не променяше нищо. Не е страшно да си уплашен. Просто не позволяваш това да ти попречи да си свършиш работата.
Седнах зад бюрото ми, прогоних всякакви мисли за кръв, зъби и страшна смърт от ума ми и започнах да търся какво се крие зад името Харли Макфин и проекта за Северозападния проход.
Глава 11
Демонът, уловен в кръга за призоваване, пищеше, удряше с рачешките си щипки невидимата бариера и блъскаше хитиновите си рамене в нея, опитвайки се да се освободи. Не можеше. Бях съсредоточил енергията си в кръга и тя го задържаше вътре.
— Доволен ли си, Чонси? — попитах аз.
Демонът изпъна отвратителната си фигура и каза със съвършен оксфордски акцент:
— Напълно. Разбираш, че трябва да спазвам формалностите. — След това извади иззад една от люспите си някакви напълно нелепи очила с телени рамки и ги окачи на върха на клюновидния си нос. — Имаш въпроси ли?
Въздъхнах облекчено и седнах на ръба на работната маса в лабораторията. Бях разчистил всички боклуци около кръга за призоваване и всъщност трябваше да го направя, преди да се измъкна от лабораторията, но не можех да допусна никакъв риск. Независимо колко добри бяха нашите работни отношения с Чонзагорот, при призоваването винаги имаше вероятност нещо да се обърка. Съществуваха правила, които демоничните създания бяха длъжни да спазват — а едно от тях беше да оказват съпротива, когато са призовани от смъртен магьосник. Другото беше да направят всичко по силите си да убият въпросния магьосник, ако успеят да се освободят от клопката на кръга.
Много по-лесно и по-безопасно е да се измъкне информация от феите или от други духове — но Боб не успя да открие нищо сред тях. Те невинаги бяха в течение с това, което се случва в града, и Боб се прибра отново в своя череп, напълно изтощен и неспособен да ми окаже каквато и да било помощ.
Затова бях принуден да се обърна към подземния свят. Те знаят прекрасно кога се държите добре или зле и в сравнение с тях Дядо Коледа е истински любител.