— Искам информация за един човек, който се нарича Харли Макфин, и освен това за един проект, върху който работи — «Северозападен проход».
Чонси изтрака замислено с щипките си.
— Ясно. И ако се сдобия с тази информация, каква ще е стойността и за теб?
— Почти никаква — изсумтях аз. — Не започвай с пазарлъците. Сам мога да изровя всичко за няколко дни.
Чонси кривна глава като птица.
— Аха. Но времето е важно, нали? Хайде, Хари Дрезден. Не си ме призовал от лекомислие. Възможните опасности както от мен, така и от страна на Белия съвет са прекалено големи.
Смръщих му се.
— Формално погледнато — казах аз, — не нарушавам нито един от Законите на магията. Не ти налагам волята си, така че съм чист спрямо Четвъртия закон. И освен това не те изпускам от контрол, с което спазвам Седмия. Белият съвет няма за какво да се хване.
Костните израстъци над очите на Чонси се повдигнаха.
— Очевидно това е само цветист евфемизъм, а не някакво заявление.
— Да, така е.
Чонси повдигна очилата си още по-нагоре.
— Твоите морално-етически увъртания са направо учудващи, Хари Дрезден. Продължавам да съм изненадан, че все още се ползваш с благосклонността на Белия съвет. Знам много добре, че повечето от неговите членове ще се направят, че нищо не са видели, когато пазителите на реда те убият, защото съзнателно си призовал демон в този свят, и въпреки това си го правил неведнъж. Твоето поведение прилича много повече на това на моите побратими от Долния свят…
— И ти очакваш, че аз ще застана на твоя страна, ще се подчиня на мрачните сили и така нататък… — завърших аз вместо него с въздишка. — В името на ада, Чонси, няма ли да престанеш да ме съблазняваш с Долния свят?
Той повдигна едрите си рамене:
— Признавам, че ще получа доста високо признание, ако успея да привлека душа от твоя калибър в нашите редици. Освен това ще се освободя от тези обременителни задължения, с които ме натоварват честите посещения във вашия свят.
— Е, днес няма да спечелиш душата ми — отговорих му аз. — Затова кажи какво предлагаш, да приключим тези пазарлъци и да те освободя да си ходиш.
Демонът потръпна.
— Добре, добре. Да не бързаме, Хари Дрезден. Имам информацията, която ти трябва. В допълнение знам и неща, за които не си чувал, които ще ти бъдат много полезни и ще можеш да спасиш собствения си живот, както и живота на много други. Като имам предвид това, не смятам, че цената, която ще ти поискам, е прекалено висока — кажи ми още едно от твоите имена.
Намръщих се. Демонът вече знаеше две от имената ми. Ако научи цялото, и то от собствените ми уста, може да го използва за много враждебни спрямо мен магически действия. Това не ме смущаваше много — демоните и техните подобия изпитват големи трудности да достигнат с магия извън Небивалото — духовният свят извън обитаваната от нас физическа действителност.
Но Чонзагорот беше известен източник за информация за всички магьосници, които дръзват да я потърсят в Долния свят. Притесняваше ме да не би някой от тях да се сдобие с нея. Чонси беше прав — мнозина от Белия съвет биха се зарадвали на моята смърт. Ако някой от тях научи пълното ми име, ще може да го използва срещу мен — или да ме убие, или да ме принуди чрез магия да извърша нещо в нарушение на Седемте закона и така да ме изправят пред съда и да ме унищожат.
От друга страна, Чонси никога не беше ме лъгал. Щом твърди, че притежава информация, която може да спаси живота на много хора, със сигурност е така и това беше най-важното. По дяволите, той може дори да знае кой е убиецът, макар че демоните не са съвсем сигурни в преценките си за човешката природа.
Реших да рискувам.
— Добре — казах аз. — Цялата значителна информация, отнасяща се до моето разследване, в замяна на още едно от имената ми.
Чонси кимна веднъж.
— Съгласен съм.
— И така — казах аз. — Да започнем с Макфин и проекта «Северозападен проход».
— Чудесно! — каза Чонси. — Харли Макфин е наследник на значително богатство, натрупано от въгледобив и железопътни линии в началото на ХХ век. Той е един от десетте най-богати хора в страната, известна като Съединените щати. Участвал е във войната във Виетнам и след като се е върнал оттам, се е занимавал с инвестиции и главно е увеличил капитала си. Любимият му цвят е червеното и носи обувки номер…
— Можем да пропуснем тези малки подробности, освен ако не мислиш, че са показателни — казах аз. — Мога да слушам цял ден за любимите му храни или за проблемите, които е имал в гимназията, но това едва ли ще ми е от полза.