Взех бележника и започнах да си записвам.
— Както желаеш — съгласи се Чонси. — Основното му занимание през последните няколко години беше проектът за Северозападния проход. Той включва закупуването на огромни парцели, които тръгват от средната част на Скалистите планини в американския югозапад, и се простират на северозапад чак до Канада, с цел да се осигури огромен миграционен резерват за дивите животни на Северна Америка.
— Искал е да си направи собствено игрище в Скалистите планини? — изтърсих аз.
— Не, Хари Дрезден. Искал е да се сдобие със земи, които не са държавна собственост, и след това да ги дари, при условие че държавата гарантира, че те ще бъдат използвани единствено за Северозападния проход. Ще получи голяма подкрепа от природозащитните организации в цялата страна, както и от местните индустриалци, при условие че успее да придобие земята.
— Ау — казах аз, силно впечатлен. — Ти твърдиш, че той има мощна подкрепа. Кой би се опитал да го спре?
— Индустриалните интереси, които все още се стремят към разширяване на северозапад — каза Чонси.
— Нека да се опитам да позная. Джеймс Хардинг III е сред тях.
И докато казвах това, го записах в бележника.
— Как се сети? — попита Чонси.
— Миналия месец е бил убит от върколак заедно със своя телохранител. Пострадали са още няколко души.
Чонси засия.
— Ти си умен мъж, Хари Дрезден. Да. Джеймс Хардинг III беше силно заинтересуван да блокира усилията на Макфин да се сдобие със земи. Пристигна в Чикаго, за преговори с него, но загина, преди те да завършат.
Затворих очи и се замислих за минута.
— Добре. Хардинг идва, за да преговаря с Макфин. Хардинг е в комбина с Марконе и вероятно разговорите стават при него. Хардинг и телохранителят му са разкъсани от върколак. Следователно… Макфин е въпросният върколак?
Чонси се усмихна, което му придаде доста застрашително изражение.
— Макфин е потомък на много стар род, който води началото си от един остров, известен като Ирландия. Семейството му има забележителна история. Според легендата някога, много отдавна, в обвитото в мистерии минало, един човек, известен днес като свети Патрик, проклел неговите предци да се превръщат в диви зверове при всяко пълнолуние. Към проклятието имало две допълнения. Първото било, че то ще се наследява и ще преминава върху нов член при всяко поколение. А второто — че прокълнатият клон на семейството никога няма да измре и ще се запази до края на света.
Записах си всичко.
— И това го е сторил католически свещеник?
Чонси издаде звук на отвращение.
— Не съм отговорен за методите, които използват хората от този свят. Нито за тактиката им.
— Като имам предвид това, ще си отбележа пристрастното ти мнение. Вашите хора са правили хиляди пъти по-лоши неща — допълних аз.
— Да, така е — призна Чонси. — Но поне ние сме напълно откровени за това, какви сме и за какво се борим.
Изсумтях.
— Добре. Всичко добива смисъл вече. Макфин е от тези легендарни чудовища лугару. Опитва се да направи нещо добро в свободното си време, от което да се възползват глутниците от неговите космати събратя, но Хардинг му се изпречва на пътя. Макфин излиза на лов и го отстранява. — Намръщих се. — Само че Хардинг е последната жертва миналия месец. Можеше да се очаква, че ако той му пречи, Макфин първо него щеше да убие. — Погледнах към Чонси. — Макфин ли е убиецът?
— Макфин е убиец — каза Чонси. — Но между хората той е само един от многото и далече не най-страшният.
— Той ли е убил телохранителя на Марконе? И другите хора миналия месец?
— Нямам сигурна информация по този въпрос, Хари Дрезден — каза Чонси. Черните му очи проблеснаха. — Може би с цената на още едно име ще успея да разпитам побратимите ми и да ти дам по-точен отговор.
Намръщих се.
— Няма да стане. Знаеш ли кой уби останалите хора миналия месец?
— Знам — каза Чонси. — Убийството е един от най-големите грехове и ние държим точна сметка за него.
Наведох се в очакване напред.
— Кой е той?
Чонси изпусна един стържещ смях.
— Стига, Хари Дрезден. На първо място нашата уговорка се отнасяше само до Макфин и Северозападния проход. Освен това аз не мога да отговоря на толкова пряк въпрос и ти знаеш това. Има ограничение доколко да се замесвам в работите на смъртните.
Въздъхнах разочаровано и потърках очи.
— Добре, добре. Така е, Чонси. Какво друго можеш да ми кажеш?
— Само това, че Харли Макфин смята да се срещне с Джони Марконе утре вечер и да продължи преговорите.