Мърфи каза с все още твърд и гневен тон:
— Вероятно тамянът е включил противопожарната аларма в коридора. Когато пристигнали пожарникарите, никой не им отворил и те били принудени да разбият вратата. Намерили я тук, около осем часа. Все още била топла.
Осем часа. Точно докато говорех с демона. Изгревът на луната?
Мърфи затвори вратата на спалнята зад мен. Обърнах се към нея, с гръб към грозната гледка. Тя цялата беше обзета от яд и той личеше и в погледа и.
— Мърф — казах аз, — не знам дали мога да направя това.
— Какво има да се гадае? — каза Мърфи. — В центъра на всичко стои едно чудовище. Предполагам, че е от тези върколаци, за които пишеш в доклада си. Допускам, че е собственикът на тази къща Харли Макфин. Някой, който знае, че ще откачи при пълнолуние. Момичето се е опитало да задържи чудовището в магическата окръжност, нали? Но нещо се е объркало и Макфин се е разбеснял, излязъл е извън кръга, убил я е, след което е избягал.
— Аха — казах аз, без да се обръщам да погледна отново тялото на Ким. — Логично е.
След това и разказах всичко, което научих от демона за Харли Макфин, за проекта «Северозападен проход», който пречи на бизнес интересите на Марконе. Мърфи ме изслуша в пълно мълчание. Когато свърших, тя кимна и се обърна, за да излезе от стаята.
— Последвай ме — каза късо.
Аз тръгнах по петите и. Дори не се обърнах да погледна стаята, преди да я напусна.
Тя ме поведе по коридора към друга спалня, този път напълно обзаведена.
— Ела тук — каза тя и се доближи до нощното шкафче.
Застанах до нея и тя ми подаде снимка на подчертано красив мъж на средна възраст, с тъмен тен на кожата и мършави остри черти на лицето. Той беше усмихнат.
До него на снимката стоеше жената с кехлибарените очи, която бях видял заедно с групата «Алфа» в универсалния магазин. Тя също се усмихваше. Зъбите и бяха съвсем бели и равни и с тъмната си кожа и пепелява коса подхождаше много добре на мъжа до нея. Прехапах устни и се опитах да помисля.
— Това е Харли Макфин — каза Мърфи. — Отговаря на снимката на шофьорската му книжка. Все още не сме идентифицирали жената до него. — Тя ме погледна критично. — Отговаря на описанието, което ти даде за жената в универсалния магазин. Която ни проследи на връщане от местопрестъплението в «Роузмонт». Тя ли е?
Кимнах.
— Да, това е тя.
Мърфи също кимна, взе снимката и я остави обратно на нощното шкафче.
— Последвай ме — каза тя отново и тръгна.
Погледнах след нея. Какво и ставаше на Мърфи? Толкова ли е разстроена от сцената с убийството? Поклатих глава, все още слисан от всичко, което бях видял, и от новите факти, които се блъскаха в главата ми.
— Мърфи, почакай — казах аз. — Спри за малко. Какво ти става?
Тя въобще не ми отговори, само ми хвърли един поглед през рамо и продължи. Забързах се, да я настигна.
Поведе ме към подземието по нещо, което приличаше на тясна спираловидна стълба за прислугата. Минахме през някакъв склад и тя бутна една тежка стоманена врата, която водеше към малка тъмна стая, изцяло от бетон и без друг изход. В нейния център имаше друг троен пръстен за призоваване, но един от неговите символи беше направен от сребро и беше вкопан в бетонния под. Къси пръчици от някакъв материал, който съдържаше обсидиан и сребро, бяха разположени по втория кръг, придавайки на пръстена особено голяма сила, когато е бил функциониращ.
Но символите бяха обезобразени, счупени и откъснати. Части от критичния вътрешен кръг бяха изтръгнати от пода и просто липсваха. Пръстенът не действаше и беше безполезен — но цял би могъл да задържи Харли Макфин, когато се превърне в звяр. Стаята беше затвор, създаден от самия него, в който да укротява зараждащия се бяс.
Някой преднамерено беше разрушил пръстена, правейки затвора безполезен.
И в този миг разбрах какво е искала Ким Дилейни от мен. Тя трябва да е познавала Харли Макфин, вероятно покрай природозащитната си дейност. Научила е за проклятието му и е поискала да му помогне. След като аз и отказах подкрепата си, тя се е опитала да пресъздаде голяма окръжност за призоваване горе, в спалнята, и да задържи вътре Макфин, когато настъпи пълнолуние. Както я бях предупредил, не е успяла. Не притежаваше познанията, необходими да се разбере по какъв начин тази конструкция действа, и заради това не е успяла да я направи ефективна.
Макфин я беше убил. Ким беше загинала, защото аз отказах да споделя с нея познанията си и не и предложих помощ. Бях прекалено сигурен в собствените си знания и мъдрост; скриването на тайната от нея беше действие на зрял и загрижен възрастен човек, който говори на любопитно дете. Не можех да повярвам, че съм бил толкова арогантен. С моята самоувереност я бях осъдил на смърт.